Петър Петров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска литература

 

ПИН КОД

 

Петър Петров

 

 

Тя пристъпва.
Плавно.
Гальовно.
Под прикритието на
улични светлосенки
и невидими улични музиканти.

 

Покрита с облаци неутралност.

 

Виждам я -
бяла.
Ослепително бяла.
Продължително плавна.
Продължително гальовна.
Непрестанна.

 

Спира се.
Влиза в сладкарницата
и си купува мляко с ориз.

 

Вкусва.

 

Това е нейният личен time out.
Бих отсякъл: ПИН код.

 

Вкусвам.
Виждам я -

 

млечна,
кротка,
лекоатлетична,
многосрична.

 

Достатъчно
я виждам.

 

Разводнявам се.

 

По кожата ми вече никнат
оризови полета...

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. юли 2004 г.
Публикация в кн. "Пин код: лукчета", С., 2004, Изд. "Факел"

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]