Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

Изгубени

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      На Зайката

       

       

      Тресавища от болезнени сънища
      в подножието на смътните склонове
      върхове от гадни постъпки
      мъчително изкачване
      към слънцето
      излегнал се в прегръдките
      на топлата светлина
      бълнувам забравил, мразейки истински
      жаден съм, капчици по орловите нокти
      галят нежно очите ми
      бунгала и жълтеникави прозорци
      в студенината на окончателните решения
      мисли припукват под краката
      подути от скитане, разрязани на тънки филийки
      по скалните гребени
      в светлосиньото на езерата от изгнили зъби
      усмивки в небето
      плуват захвърлени.

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 04. март 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]