Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

Когато

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      Когато всичко покри се със лед,
      птичите ята отдавна бяха изкълвали нашето щастие
      и черни води заливаха сънища ни,
      в мрака се раждахме,
      когато съвестта на София дремеше под снежната покривка
      и ледените повеи караха лицата ни да изтръпнат,
      от север, високо в небето изгря звезда
      и хилядите стъпки на примерни граждани
      чертаеха съдбата на цял един народ,
      към който ние не принадлежахме
      и никога нямаше да принадлежим -
      непредубедени никои, слаби психически,
      местни чужденци, ходехме по въжета,
      опънати между панелните блокове,
      умората полягаше удобно върху лицата ни,
      а сутрин се губехме в бетонните лабиринти
      и се лъжехме един друг, че се обичаме.

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 04. март 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]