Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

Непринуден Никой

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      Аз се казвам Непринуден Никой, зъл герой от мрачна приказка,
      един истински малък кошмар,
      искаш ли да дойдеш и да се потопиш в света на отчаянието,
      където мрежите на паяците са захарен памук?
      Съгласяваш се и си щастлива.
      Нарязвам те с бръсначи, докато спиш,
      Аз, царят на гаднярите, и жестокостта ми
      се излива върху локвите от тъга,
      а кръвта в болезнените цепнатини
      е само доказателство, че сме просто хора
      и никога няма да избягаме от това.
      Снощи разглеждах тялото си в бялата стая,
      оставяйки водата просто да отмие натрупаните
      гадости, и леденият полъх прониза гърдите ми,
      а след това се промъкна през притворената врата и
      вкопчени един в друг, удавихме се във всекидневието,
      това ли всъщност искахме,
      спасихме ли се, или се убихме взаимно,
      или всичко беше лъжа?
      Удавени гълъби сред изсъхналите лилии
      танцуват по течението.
      Зимата обезлюди парковете и по алеите на дните ни
      смехове разкъсват самотата
      и бирени стъкълца блестят на слънцето.

       

       

      Аз съм Непринуден Никой и живея във града,
      аз съм Непринуден Никой и не обичам да плача,
      аз съм Непринуден Никой и се съгласявам да играя -
      каза Непринуден никой и изчезна сред тълпата.

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 04. март 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]