Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

КЕРВАН

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      върви керванът уморен и тъжен
      между небето и земята
      редуват се слънца над градската пустиня
      където джинове кроят хорските сърца
      и човекоядци чакат
      уморени пътници да минат
      тук времето е господар
      часовникът не спира да превърта
      минути като часове
      душите ни пресъхват

       

      с настъпването на нощта
      луната спуска мисли
      през прозорците на хана
      с каменни стени по чийто плоскости дори
      погледа се плъзга и
      пръстите напразно търсят
      пролуки да се хванат

       

      империята на утре рухна
      и банда дяволи с кикот надуват златен рог
      и дните водят във окови
      в чест на новия живот

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 05. май 2012 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]