Калоян Праматаров

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ЧЕРВЕНАТА ПЕПЕРУДА

 

Калоян Праматаров

 

 

 

         След здрача, в процепа на нощта, звезди танцуваха под коремите на самолети. Тъмнината капеше от клоните на брезите и оставяше по лицата на двамата дълбоки сенки-бразди за засяване. Светлозелени отблясъци мента се приплъзваха по балконската маса с всяко надигане на чашите, а когато празнината ги изпълваше, влагата по стените се приплъзваше, извиваше и образуваше странни фигури.
         - Имам чувството, че яркочервената пеперуда, която държа в буркана на нощното ми шкафче, е щастлива до пръсване. Всъщност очите й се променят непрекъснато, също като твоите - каза Севма и се засмя. По обутите й в тюркоазеносини копринени чорапи крака бяха накацали светулки, богомолки и нощни пеперуди и я гъделичкаха. - Черни ивици в крайчеца на крилата и светлосини точици в очите. Също като теб.
         Чамур не каза нищо. Бавно стана и влезе в стаята. Доближи се до леглото и погледна във вътрешността на буркана. Върху стъклената стена бе кацнала красива яркочервена пеперуда. Той почука замислено по стъклото и се вслуша в пърхането на крилата й. Тих звън бележеше всяко докосване на изящното насекомо до стъклената повърхност. Чамур се разплака. Няколко мига по-късно, когато дочу как вятъра се слива с кикотенето на Севма, той се изправи, прекоси стаята и измъкна от едно шкафче кафяво куфарче. След като го отвори, Чамур извади от него парче навит кадифен плат и го разгъна. Кадифето се разля по масата, разкривайки изящен комплект хирургически инструменти и парче тънко тъмносиньо стъкло.
         - Островът на пеперудите е на изток - каза замислено той и се усмихна. - Радостта от съществуването е в пропуска на птицата. Ако някой ден събера достатъчно сили, за да достигна слънцето и то не прогори крилата ми, ще променя природата си и тогава може би ще се радвам на свободата си.
         - Ела да танцуваме - прошепна Севма, която се беше появила на прага на балконската врата и се усмихваше. - Знаеш много добре, че чувствата ти се променят според посоката, в която гледаш. Не се измъчвай напразно.
         Чамур я погледна и едвам доловимо промълви:
         - Почакай ме на балкона. Идвам след малко.
         През цялото време докато говореха, вратата към обширния балкон беше отворена и стаята се бе напълнила с вещерици. Навън Севма пусна на грамофона стара винилова плоча и докато танцуваше, наблюдаваше следите, които игличката оставяше по прашната й повърхност. Приглушен, плътен мъжки глас от миналото пропълзя в ъглите на къщата, пеейки за излъганата си любов.
         Чамур взе остър скалпел от комплекта пред него и прокара острието от единия до другия край на челото си, под линията на разрошената си коса. След това заби скалпела в дланта на лявата си ръка и прокара линия от вътрешната й страна до рамото. Докато от тънките прорези се стичаше гъста тъмночервена кръв, той разряза и другата си ръка. Кръвта покриваше лицето и ръцете му и попиваше в дрехите му. Там, където се докосваше до плата, върху него се появяваха големи, растящи тъмни петна. Чамур усещаше вкуса на кръвта си и ставаше истински. Остави скалпела и измъкна от комплекта малко блестящо чукче, с което разтроши тъмносиньото стъкло на две равни половини. Кръвта му капеше върху стъклената повърхност и създаваше впечатление за дъжд. Отвън продължаваше да струи остарялата, покрита с паяжини музика и Севма танцуваше с четири нощни пеперуди. Чамур взе двете парченца в ръцете си и ги постави внимателно в очите си. Наметна се с кадифения плат, в който бяха инструментите и излезе на балкона да потанцува.
         В буркана пеперудата лежеше безжизнена.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. декември 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]