Стефан Прохоров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Малките клек-шопчета, които всички обичаме

 

Стефан Прохоров

 

 

 

Изпълнен съм с патриотичен дух,
налазен съм от нанагорни нотки.
Древен вятър развява перчема ми.
Медът допада на музикалния слух,
мляко си пийват презряни черни котки.
Гласът от книгата - Ту би ор нот ту би?

 

В киното дават желан от мен филм, от старите
но съм бил голям - не пускат на тринадесет.
Колко е жалко, колко е жалко.
А само си мисля - озлобени са бабите,
че не помнят Хан Аспарух.
Животът е кратък, времето е малко.

 

А на улицата - между Балкана и бесилото на Левски,
седи вкопана в земята съвременна младежка църква.
Има ли нещо друго, споменът е гол.
Патриотчни нотки ме налазват зверски,
танцуваме на химна, танцуваме техно докато мръква,
а във всяко клек-шопче се продава алкохол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 09. юни 2009 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]