Стефан Прохоров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Обесени ядки с мащерка

 

Стефан Прохоров

 

 

 

Ако всяка една ядка реши да се обеси,
ще накърни гордостта на ореха,
защото той не се е сетил пръв.
Ако сърцето на една бухтичка се окървави,
като това на кипящ чайник,
то голямата палачинка на земята ще загори от мъка.
И после ще ми говорят,
разните му там поети,
че светът е е само рози и любов
Пък аз ще им отвърна - Клетници!
Аман от люти шипки без самардала!
А те ще се погледнат смутено,
неразбиращо какво им казвам,
няма начин - туй е то,
безкрайното мълчание
на четирилстната детелина,
танцуваща гьобеци върху Хендел!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 09. юни 2009 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]