Рада Панчовска е родена на 16 август 1949 г. в с. Оборище, през 1953 г. се премества да живее в гр. Панагюрище, където завършва гимназия със златен медал. Следва българска филология с втора специалност руски език и факултативно испански и след завършването си през 1973 г. работи като редактор във в-к „Оборище“ (Панагюрище). От 1974 г. до 1977 г. е филолог-специалист в Института за български език към БАН, София, след което работи надомно до 1999 г., когато основава издателството си „Проксима-РП“. Член е на Сдружението на български писатели и на Съюза на преводачите в България (СПБ), както и член-основател на Свободно поетическо общество и на Асоциация на испанистите в България.
    Поетическият й дебют е в поредицата „Смяна-81: поезия, белетристика, критика“ на издателство „Народна младеж“ през 1981 г. Автор е на книгите с поезия „Всеки ден“ (Изд. „Народна младеж“, 1984), „На белия свят“ (Изд. „Нов Златорог“, 1992), „Кратки срещи“ (Изд. „Литературен форум“, 1993), „Убягващи впечатления“ (Изд. „Свободно поетическо общество“, 1994), „Аритмии“ (Изд. „Иван Вазов“, 1996), „Приписки към антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“ (Изд. „Свободно поетическо общество“, 1997, двуезична), „50 стихотворения“ (Изд. „Издателско ателие Аб“, 1999, избрано; Изд. „Стигмати“, 2001, избрано, двуезична), „Анонимният успех“ (Изд. „Стигмати“, 2001), „Обратно броене“ (Изд. „Жанет-45“, 2007), „Стени и мостове“ (Изд. „Смол Стейшънс прес“, 2011) и „Космически елегии“ (Изд. „Сонм“, 2018). Участва в изработването на „Честотен речник на българската публицистика“ (1995, 2001). Сътрудничи активно на културната периодика. Публикува в сп. „Панорама“, сп. „Съвременник“, сп. „Демократически преглед“, в. „Литературен вестник“, в. „Век 21“, електронното списание „Литературен клуб“ и др.
    Рада Панчовска е превела и публикувала е повече от 40 книги и антологии с поезия и есеистика от испански език и две книги с поезия от английски език, съвместно, както и българска поезия на испански език, в сътрудничество. Нейни стихове са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски, персийски.
    Рада Панчовска е отличавана с Наградата за превод (1998) на Съюза на преводачите в България, заедно с Център за изкуства Сорос, за „Поезия“ - избрано от Мария Виктория Атенсия и за антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“; номинирана е за награда „Христо Г. Данов“ (2001) за есеистиката от Ана Мария Навалес „Разкази от Блумсбъри“, „Поезия“ – избрано от Анхел Гонсалес и сборник творби от Мария Виктория Атенсия „Стихотворения 1955-2000“, като тогава наградата в тази категория печели поетът Георги Рупчев. Преводът на пиесата „Отсъстващият си е вкъщи“ от Лопе де Вега (2001) е поставян на сцена в София и Ямбол под заглавие „Грешки от любов родени“. „Поезия“ - избрано от Луис Фелипе Виванко (2007) е отличена с наградата на Съюза на преводачите в България за 2008 г., а през 2004 г. за организирането на „Маратон на испанската литература“ е отличена със специална награда на IХ Салон на изкуствата на НДК. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на преводачите в България за 2014 г., на Националната награда за поезия „Николай Кънчев“ през 2018 г. (заедно с поетесата Мирела Иванова) за „Космически елегии“ и на Наградата на Международния Поетически Фонд „Поети от други светове“ (Испания, 2018).
    Умира в гр. София на 27 април 2022 г.