Ради Радев

проза

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска проза

 

Рицар на кръглата чаша

 

Ради Радев

 

 

         Напослeдък започвам да виждам бели мишки. Много симпатични създания - те щъкат наоколо и ми се усмихват. Виждам усмихнатите им муцунки.
         Това, разбира се, е нелепо. Няма никакви бели мишки, а аз просто халюцинирам. Така ми каза и докторът по време на визитацията в отрезвителя , където ме бяха приютили след поредния запой. Шантаво копеле - "Ти - казва - ще умреш, ако не престанеш с алкохола." Все едно, че въздържателите ще живеят вечно. Нищо не му отговорих, ама ме досмеша на акъла му.
         А което си е истина - истина е. Направо се олях. То не е за разправяне. Вечерта след запоя съм се затътрил по сокаците и съм паднал край контейнерите за смет. Там някаква бабичка ме засипала с боклуци, а едни цигани ми отмъкнали сакото. Късно след полунощ пък ме дърпали кучета и ми сгризали едната обувка.
         Събудих се в отрезвителя и там една кака с червени джуки дойде да ми иска пари за престоя. От къде пари? "Това - казва - учреждение, гражданино, не е пансион за разбити сърца.. Тук се плаща." Доколкото ми е известно издръжката на отрезвителя е за сметка на общинския бюджет, но може и да греша. Ами да го закрият като не им оттърва. Чунким голям хаир. Като ги гледам - все едни и същи муцуни виждам - на моите колеги по чашка. До болка познати. Чат- пат се появява по нещо ново, но много рядко; повечето са си от нашите.
         От тях хора не става, както и от всички останали.
         Разбира се, има и жени. Те също не са стока. Обикновено като се напият, вият като кучки и се нахвърлят да правят секс, с който им се изпречи на пътя, а иначе като трезви се правят на непристъпни крепости. Айде холан!
         Има дори една - мисля, че е докторка - която ако видиш в трезво състояние, ще помислиш, че е придворна дама в Бъкингамския дворец, но като се напие, а това се случва често, започва да псува като каруцар, да плаче и да се жалва, че мъжете, с които си лягала, все били импотентни. Ами може и да е права.
         Тук попадат всякакви личности: като почнеш от разни интелектуалци - писатели, художници, музиканти и свършиш с най-обикновени неудачници, клошари и хаймани. Все едни и същи са. Организирали са нещо като комуна -"Градът на слънцето" - или нещо подобно и се радват на щастливото си пребиваване.
         Всички се познават и се обичат; жените са общи, мъжете - също, ако изобщо в конкретния случай може да се говори за пол и секс.
         Моите участия в мероприятията не са впечатляващи, но затова пък достатъчно редовни. Аз се напивам често и често попадам тук. Употребявам предимно твърд алкохол и само понякога, когато липсва, се задоволявам с бира и вино.
         Твърдият алкохол е сериозна работа - тук няма ала-бала. Напиването е здраво и въздействието - трайно. Съществува опасност да ти пробутат някой ментак, но който се бои от мечки, не ходи в гората Имал съм такъв проблем.
         Веднъж щяха да ме отровят с метанол, но издържах. Докторите ме върнаха от оня свят. Само дето много ми отслабна зрението и сега нощем виждам по-добре, отколкото през деня. Като бухал.
         То си е така - открай време съм си нощна птица, но откакто си отиде Маги, съвсем я ударих през просото.
         Понякога нощем виждам по улиците бели сенки, които преминават в мрака, а понякога виждам и обикновени призраци. Не е смешно; призраците са част от ежедневието ми - по-точно - от еженощието. Те често ми правят компания. Разговарял съм с тях и трябва да призная, че са добри събеседници и имат чувство за хумор. Повечето са весели призраци - правят разни маймунджилъци, но има и тъжни като оня, дето го бяха заковали на кръста. Много тъжен призрак.
         Сблъскахме се една вечер край контейнерите и веднага го познах. Виждал съм го и по-рано, когато агонизираше на кръста сред възторжения рев на тълпите; аз бях онзи - помилваният от тримата и се смеех подобно на циганина на Митхад паша, дето изгълтал дренките; виждам го и сега. Онези наивници се надяват да дойде пак, чакат второ пришествие, палят свещи и се молят; изобщо не подозират, че е дошъл отдавна. Скита и проси по кръстовищата, рови из контейнерите и събира хляб за бездомните кучета; след него винаги има цяла глутница от прегладнели песове, но хора няма. Явно съвременните му последователи са предимно четириноги. Изпаднал е в пълна забрава и никой не му обръща внимание. Виждал съм го да обикаля по Задушница из гробищата и да приема от бабичките подаяния за "бог да прости"- варено жито, булгур, курабийки.
         Виждал съм го по коледните празници да се облича като "Дядо Коледа" и да раздава подаръци на децата, след което, да заспива пиян по пейките. Виждал съм го и в отрезвителя. Там го считат за кротък идиот, дават му да похапне постна чорбица и го пускат да си върви. Някои му викат клошара, други - скитника , трети - лудия. Той наистина си е луд, защото все още вярва в хората.
         Но само аз знаех кой е в действителност.

 

         В шкафа ми винаги се намира една бутилка ракия за спешни случаи. Знам, че ако пийна сега, ще ми отмине главоболието и може би - лошото настроение. Няколко дни не съм изтрезнявал, а това е последното количество алкохол, с което разполагам. Но то ще ми стигне за днес.
         Много обичам своя запой. Няколко дни - пълна забрава и пълен мрак. Няма никакви съмнения, никакви тревоги, никаква болка. Нищо няма. После парите свършват и миражът изчезва. Без да искаш се принуждаваш да изтрезнееш.
         Обикновено трезвеността се счита за нормално състояние, но някои напротив - тъкмо в пиянството виждат своето нормално състояние . Това е аксиома.
         Аз съм общо взето саможивец, въпреки че болезнено понасям самотата.
         Недоволен съм от себе си; не помня кога се появи този комплекс за малоценност.
         Вероятно много отдавна. Самотата ме измъчи и разврати; цялата си младост преживях самотно. Приятелските компании ми са също така противни. Не мога да понасям тяхната шумно скандирана глупост. Жените, разбира се, ми действат и то твърде много и твърде отрано. Бях още почти дете, когато започнах да се замислям за тази или онази. Мълчах си, но фантазията ми беше болезнено развинтена. Тази склонност да мечтая за жени стана почти хроническа. Но жените в повечето случаи ме отвращаваха, а тези, които ми харесваха, не ме удостояваха с внимание. Много ми беше тежко. Меланхолията, която влачех още от детинство, ме съсипваше със своята вледенявяща безизходност. Почти халюцинирах.
         Маги се появи като на шега и като на шега си отиде. Хвана ме почти от улицата и ме замъкна на някакъв абсолвентски бал, понеже кавалерът й някъде изчезнал, та аз да го заместя. Шантава работа. Обясних й, че съм вързан в танците, но тя ме успокои, като каза, че това няма никакво значение и че ще ме научи. Не издържах на изкушението и приех ролята, която ми се предлагаше. Освен това Маги беше невероятна. Още в същия момент хлътнах като гимназист. Този неин бал беше най-великият в живота ми. Почти се излекувах от комплексите си .
         Но най-абсурдната ситуация се създаде, когато Маги обяви, че ме харесва и ще дойде с мен у дома същата вечер след бала. Каза го като на шега, почти не й повярвах, но тя изглежда върши всичко на шега. И го прави много сериозно.
         Оказа се, че не е само за една вечер. Вечерите бяха много повече. Оказа се, освен това, че аз все повече хлътвам. Търсех я непрекъснато и навсякъде. Всяко нейно отсъствие просто ме разболяваше. Тя скоро забеляза това и една вечер, смеейки се подхвърли: "Ще трябва скоро да се разделим". Разбира се, не го приех като сериозно, дори заявих, че вече сме семейство и т.н. Това още повече я развесели.

 

         Маги си замина внезапно и без предупреждение. Предния ден нямаше никакви симптоми за подобна развръзка. Не забелязвах нищо. Беше весела - дори прекален ; смееше се безпричинно, а вечерта ходихме на танци. Тя танцува великолепно - дори стряскащо красиво и беше впечатляваща. Всички погледи бяха приковани в нея. Аз съм достатъчно вързан, но се справям, а освен това тя умее адски да предразполага и щеш не щеш - участвуваш в играта по подходящ начин. След всичко онова имаше и продължение - вече в леглото. Целуваше ме много, любеше се ненаситно, дори прекалено; помня всяка подробност - всички тези изненадващи подробности, които тя ми разкри. Истински шемет - много бях щастлив.
         Впоследствие съм заспал мъртвешки. На сутринта вече я нямаше.
         Отначало не можех да го приема като реалност; дори не беше оставила бележка; мислех, че просто е отскочила набързо до някъде и ще се върне, но скоро всичко ми се проясни. Нямаше нужда да преглеждам гардероба с липсващите и дрехи - те дори не всички липсваха. Но въпреки това осъзнах какво се е случило, дори се учудих, че не е станало много по-рано. Припомних си множеството моменти, когато след всяка любов Маги, смеейки се подхвърляше шеговито: "Знаеш ли, все пак е крайно време да се разделим".
         Аз също се смеех, защото си мислех, че се шегува. Но не се шегуваше.
         В действителност Маги ме обичаше. Тя самата ми го е казвала, а тя не лъже; аз също съм го чувствал, докато беше с мен. Нямам представа защо го направи. Загадка.
         Няколко дни по-късно в безмълвието на празната стая започнах все по-ясно да осъзнавам случилото се и тишината около мен започна да се сгъстява.
         Не обичам тази тишина. Същата вечер се отбивам в кръчмата. След което започвам все по-често да се отбивам.
         Там правилата са по-различни. Някои ходят, за да пийнат, а други - за да се напият. Аз съм от вторите. Пия продължително и по много. Напивал съм се като змей горянин. До откат. Падал съм и под масата. Келнерът ме е изхвърлял от кръчмата, прилагайки добре известната келнерска хватка. Но общо взето отзивите са благоприятни - бил съм кротък пияница. Не вдигам шум, не се карам, не се бия като някои келемета, които като пийнат една чашка, веднага вдигат скандал и им е мъчно, ако не си изкарат боя.
         По-често пия сам - някъде в ъгъла, защото не ми се слушат глупости. Понякога идва онзи и сяда срещу мен - онзи същия. Пиян е без да е пил. Приказваме си с него за много неща. Той често изнася цели проповеди. Говори за живота, за смъртта, за приятелството, за любовта; може да говори с часове. Цитира и библията - знае наизуст цели текстове. Виждал съм го да си подарява ризата и си тръгва гол - обикновено някоя мръсна и скъсана риза. Много свястен човек, но луд.
         Онези мушмороци разправят, че всъщност нямало никой и съм си говорел сам.
         Майната им - нека си разправят каквото искат. Аз го виждам пред себе си и си говорим с часове . Това не е случайно. А те, понеже са слепци и не виждат по-далеч от носа си, се хилят и дрънкат глупости. Сам съм си приказвал. А всъщност изобщо не съм сам. Понякога там се появява и Маги - сяда срещу мен и се усмихва. Маги е чаровница - смее се и танцува. Нямам представа как се появява и нямам представа кога изчезва.

 

         Събуждам се с отвратително настроение и много силно главоболие. Моето настроение е почти винаги отвратително, а главоболието е поради снощното ми напиване. Почти съм изненадан, че се намирам в собствената стая, на собственото си легло. Другото легло е празно; преди там спеше Маги . Обикновено се събуждах преди нея и дълго я гледах. Тя спи и се усмихва.
         Не си спомням кога съм се прибрал; помня само, че пих, че после пак пих и пак пих. Може би някой ме е довлякал до тук, а може би сам съм се довлякал - все едно. Дъхът ми мирише отвратително на ефтина ракия и на още нещо. Устата ми лепнат и чувствувам нетърпима жажда.
         Сега ако изпия две-три бири и ще ми просветне веднага. Много е важно сутрин да имаш под ръка няколко бутилки. Това нямаше да е проблем, ако парите не свършваха толкова бързо. Само че те свършват. Налага се да продавам на безценица покъщнина на битака. Това донякъде закърпва положението. Но не съвсем. Задавали са ми безумния въпрос защо сам не започна да си варя ракията . И аз се чудя защо. Но отговорът е елементарен. Трябва до всяка бъчва да има пепелянки, за да я пазят. Не съм срещал до сега алкохолик, който сам си приготвя питиетата. Такова нещо не съществува и е невъзможно. Защото освен всичко друго приготвянето на алкохола си е проза, за което си има съответните прозаици, а напиването е поезия. Аз съм от поетите.
         Напиването е празник и светлина. Шемет. Моите приятели са Дионис и Орфей. Завръщайки се в полунощ, те ме придружават с музика и песни в безкрайно шествие по празничните улици. Свирки, арфи, китари и танцуващи вакханки.
         Не, не съм самотен.

 

         Понякога се събуждам в изтрезвителя , а понякога - у дома. Но леглото до мен е все празно. Маги все я няма. Търсих я навсякъде, търсих я и у тях, но те не ми казват. Гледат ме с недоверие и неприязън. Била заминала някъде. Но къде?
         В полицията също не знаят. Това не ги интересувало, защото съм бил господин Никой и нямам право да изисквам подобна информация.
         Знаех само, че е жива. И само толкова.
         Нощем, когато виждам бели мишки, се появява и Маги. Тя танцува в мъглите на сънищата ми. Виждал съм я и на дъното на недопитата чаша като малък пеещ ангел. Усмихва ми се и чезне в светлината на кристалните нощи…
         Последна чаша…

 

         С изтрезняването изчезва всякаква илюзия. Обикновено това се случва сутрин при събуждането и наличието на празното легло до мен. Няма нищо по тъжно от едно празно легло. Понякога в просъница посягам нататък, за да я прегърна, но ръката ми увисва в нищото до мен. Събуждам се окончателно, за да регистрирам отсъствието и , главата ми е вцепенена от болка и жаждата ме мъчи до полуда.
         Липсата на алкохол обикновено се съчетава с липса на пари, а липсата на Маги - с всички останали липси. Липса на пари, липса на алкохол ,липса на Маги - липси, липси, липси… Липсите се натрупват все повече и крещят.
         Уволниха ме от службата, понеже често ми се налага да закъснея, а понякога съм ходил на работа и пиян. Поне така се мотивираха и вероятно са прави.
         Наложи се да дам жилището си под наем, за да имам все пак някакъв доход, а аз се наврях в една дупка. Това си е обикновено мазе - два на три, където преди се трупаха боклуци с години наред. Изхвърлих боклуците и се настаних аз.
         Едно тек легло, маса, два, три стола, стар шкаф за натурии и толкова . Достатъчно.
         Отначало мислех да курдисам и бъчва, но после се отказах. Едно че няма смисъл и друго, че то би привлякло всички квартални пройдохи и би ме лишило от удоволствието да бъда сам със себе си.
         Плъхове нямаше - бях запушил здраво всички дупки, но белите мишки продължават да идват. Кой знае от къде се провират. Присъствието им става все по-очебийно, особено нощем след тежък запой. Те притичват наоколо и душат въздуха с веселите си муцунки. Изобщо не се плашат от мен, а освен това имат способността да изчезват внезапно. Нямам представа къде се крият.
         То щеше да е много весело, ако не беше толкова тъжно. Преимуществото беше, че вече не виждах празното легло до себе си. То остана там.

 

         Една нощ призраците се разбягаха и след малко влезе той. Познах го веднага, защото съм го виждал отдавна - беше онзи от кръста. Липсваше само тръненият венец, но беше същият. Помня случая много ясно.
         След като Пилат ме помилва и аз минах от към страната на публиката, веднага се промени и нагласата ми спрямо осъдените. Най-напред мразех публиката и съчувствувах на осъдените - тоест на самия себе си, а след това - обратно; вече като част от публиката, злорадствах срещу осъдените и крещях заедно с всички.
         Винаги при подобно събитие е за предпочитане да си публика, отколкото пряк участник, защото прякото участие е свързано с редица неудобства - дори много неприятни.
         Помня го онзи как се гърчеше на кръста от болки в адската жега и крещеше като обезумял: "Прости им господи, те не знаят какво вършат!" А аз се радвах , че съм оттървал кожата. Точно така - ролята на зрител не винаги е губещата.
         Нямах представа за какво е дошъл. Знаех, че е безобиден - скита, проси, рови из боклуците и едва ли възнамерява да ми иска сметка за нещо. А и каква ли вина имах, освен вината, че него го разпнаха, а мен - не.
         Поканих го и той седна на масата срещу мен. То не е за описване - жалка картинка.
         Най-обикновен клошар. Отблизо вони на мърша. Мръсен, изпокъсан, с дълга проскубана брада; дрехите му на парцали - и зиме и лете едни и същи - и бос.
         В очите му съзирах някакво гаснещо безумие. Не мога да се сетя какъв цвят имаха очите му - май никакъв.
         Освен това нямах представа по какъв начин е попаднал тук. Вероятно по същия, по който и белите мишки. Не ми беше удобно да го питам или да го пипна с ръка, за да разбера дали не беше призрак като другите. Може и да беше. На всичко отгоре главоболието все повече се нагнетяваше и в мозъка ми трещяха светкавици.
         - Ако си дошъл тук да търсиш отпадъци за вторични суровини, вече няма - информирах го аз - изхвърлих ги в контейнера.
         - Не съм за това - отговори той. По-скоро е във връзка с твоя проблем. Изоставиха ли те?
         - Тебе какво те интересува - това си е моя грижа - грубо го прекъснах аз. Не обичам някой да се набърква в личния ми живот.
         - Нямаше начин да не се случи - продължи той без да обръща внимание на раздразненинето ми - тя не можеше да остане повече при тебе.
         - Дали е можела или не е можела, то си е нейна работа.
         - Не е само нейна. Има си причинноследствена връзка. Тя е една от Магдалените.
         Нещо смътно се мярна в бездните на времето. Помня я онази блудница, която вървеше неотлъчно край него заедно с възхитената тълпа и викове "Осанна!" при посрещането и "Разпни го!" при изпращането. Тя присъствуваше на всяка негова проповед и попиваше всичко. Тя беше смирена и предана, тя вярваше в него, тя го гледаше в очите с любов, защото беше влюбена. Тя го придружи до кръста , тя плачеше на гроба. Блудницата беше светица.
         Извиках:
         - Чакай! А ти кой си?
         Въпросът ми увисна във въздуха. Онзи вече го нямаше. Не разбрах нито как се появи, нито как изчезна. Явно ме е налегнал кошмар.
         Това често се случва, а откакто Маги си отиде - все по-често. Не мога да не пия, защото тогава отсъствието и ме смазва. Една от Магдалените. Какви Магдалени?
         То беше преди около две хиляди години и няма нещо общо с Маги. Нито пък с мен. Няма ли?
         Разбира се, събуждането беше отвратително. Кошмар в кошмара.
         Една малка уличница - почти дете - ме молеше за малко пари, защото искаше да си купи цигари. Знаех, че й трябва наркотик, защото явно личеше, че е наркоманка. Бих й дал, но в момента нямах никакви - всичко е изпито. Просто нямах.
         Предлагаше ми сексуслуга срещу дребна сума, за да си набави каквото и трябва, защото много и трябва. Обясних и, че бих и дал без въпросната секс услуга, стига да имам, но просто нямам. Тя не ми повярва и хукна след някакъв друг мъж, който в момента зави край ъгъла на блока.
         Дойде и някаква стара циганка и започна да нарежда, че ако и дам известна сума, ще ми каже къде е Маги. "Тя те обича - казва, - но трябва да се развали магията, щото някой си много отдавна е направил магия и тя тегне над нея."
         Докато се суетях и чудех откъде да намеря пари за развалянето на магията, защото то така без пари магия не може да се развали, циганката панически се изхлузи от кожата си и се появи самата Маги. Кой знае откъде се появи.
         Онемял от радост пресегнах да я прегърна, но в същия миг с покруса открих, че държа в прегръдката си някаква кукла - манекен от витрините за конфекция, която ми се усмихваше подканящо, после от там отново премина разплакана малката уличница с татуировка на бедрото; самият скитник се мярна край контейнерите и накрая във всички посоки се разбягаха множество бели мишки.

 

         Обикновено денем спя и се активизирам нощем. Това си има своите предимства - няма кой да ми досажда. Понякога се налага да изтрезнея и тогава скитам нощно време сам по улиците и площадите. Много е вълнуващо. Особено обичам да се залутам в мрачината на някоя студена есенна нощ, когато светлината на неона едва се провира през мъглата, а закъснелите минувачи изникват като призраци, стъпките им отекват отчетливо по паважа и изчезват някъде, влачейки белите сенки на своята самотност.
         Минавам по крайречния булевард, минавам по булеварда с кестените, минавам край централната гара и алеята на любовта. Множество мургави Магдалени се разхождат под уличните лампи и ми махат призивно. От време на време в мрачината проехтява пиянска песен. Подминавам и се връщам обратно. Минавам кръй къщата, където живее Маги - там прозорците са тъмни - после пак по посока към стария център. Правя го многократно. Липсата на алкохол ме кара да компенсирам по този необичаен начин. Заобикалам от далеч кръчмите, защото желанието да се отбия е твърде упорито, а там не дават на вересия.
         Липсата на Маги ме кара да се завръщам по стария си маршрут, откъдето и тя понякога минаваше, но шансовете да я срещна са несъществуващи и това ми е съвсем ясно, но нещо отново ме пришпорва обратно. В мъглата и феерията от бели сенки всяка жена, която се появява и изчезва ми изглежда като Маги. Откривам грешката си и продължавам. Къде жени по това време.
         В действителност това са скитащи призраци, които изплуват в призрачната нощ и се разхождат в миражите ми, но тяхното присъствие ми е необходимо, защото с всяка нова среща откривам в тях усмивки от сянката на Маги.

 

         Много скоро установих, че онзи скитник също изчезна някъде. Не се мяркаше из квартала и край контейнерите се въртяха предимно цигани и прегладнели кучета. Цялата глутница от бездомни песове, която го следваше неотлъчно осиротя и се разпръсна по улички и махали, търсейки начин за оцеляване. Няколко пъти ги прибираше с камиони специален екип от платени общински служители и ги откарваха в кучкарника, докато накрая съвсем изчезнат.
         Чух, че скитникът също бил прибран някъде, но не разбрах къде. Информацията за него е оскъдна. Във всеки случай не беше умрял, защото все на някой стълб в квартала щеше да се появи некролог, а такъв нямаше. Късно есента и през зимата с настъпващите студове и грипни епидемии измряха внушителна група алкохолици.
         Едни си отидоха от препиване, други от измръзване, трети от цироза и старост. Грипът и пневмониите също свършиха достатъчно работа. През по-топлите дни по пейките край блоковете се появиха множество нови вдовици. Сезонът беше подходящ.

 

         Много го обичам този сезон. Напиването тогава е особено сладка работа. То не е като през лятото да се чудиш къде да се денеш от жега, потиш се и смърдиш на кисело, не можеш нито да изтрезнееш, нито да се напиеш както трябва. В студените есенни нощи напиването е истински празник за душата. То тогава са и повечето пиянски празници и именни дни.
         Вървя на посоки. Тъмно и влажно. Неоновите реклами на магазините разпръскват в мъглата своята многоцветна глупост:" Купувайте това! Купувайте онова! Купувайте, купувайте!... Пийте отлежали напитки само в механа Бакхус! Там има и винаги топли кебапчета." И пр , и пр.
         Обикалям като луд в мъглата . После завивам по посока към аператива. Там по пътя - вече току на завоя до кръчмата - пак ме спохожда онази същата халюцинация , която напоследък виждам все по-често. - Някакви хълмове, трева и храсти. Слънцето свети ярко, а наоколо всичко е зелено и шарено. Цветя. Безброй пъстри цветя - сини, жълти, червени… Някъде бълбука поток . Тишина… Но стига!
         Измамата изчезва . В мъглата изплува неоновата фирма на аператива.
         Там е весело. Чува се отдалеч прегракнала песен за една хубавица, която зарязала нашия човек и се запиляла някъде на майната си. Група мъже в шуби псуват и спорят. Един пиян пикае на плочите на тротоара.
         Тази вечер пак се напивам свински. Помня само, че допивах осмата или деветата чаша и после съм заспал на масата. Към полунощ келнерът ме изхвърлил навън и от там ме прибрали полицаи. Не помня как и накъде са ме влачили.
         Събуждам се сутринта в отрезвителя. Пак там. Край мен се търкалят на пода още двама пияници. Очаквам, че ще ми вземат пари за преспиването и ще ме освободят, но не стана. Вместо това се появи медицински екип. Прегледът е дълъг и сериозен, а диагнозата - достатъчно конкретна. Имаше и някакво прокурорско разпореждане. Не, не ме освободиха. Откараха ме в друга посока. Скоро установих, че се намирам в психиатрията.

 

         Това се налагало съгласно изпълнението на някаква нова социална програма за подпомагане на бездомници и хора с алкохолна зависимост. Аз бях включен в програмата без да ме питат за съгласието ми и в края на краищата се оказах пациент на психиатрията. Когато им обясних, че алкохолът ми е необходим, защото така мога да виждам Маги, те само се разсмяха . Халюцинации било.
         Да, но без тях ми е много тъжно и няма къде да се дяна. Всеки намира щастието по свой начин и е недопустимо да му се натрапва нещо друго, само защото някой така е решил. Съгласно изявлението на Цорн, щастието е твърде определено и притежава брутална непосредственост. Той е извлякал тази констатация в процеса на собствената си агония . Следователно е самата истина.
         В психиатрията не е много по-различно, отколкото в отрезвителя. Понякога дори виждам същите физиономии, които съм виждал и там. Жалка гледка. Добре , че в мрачината на своето безумие не могат да проумеят това.
         Най-неприятното е че покрай тях си патя и аз. Няма как да си доставя алкохол. Едно, че ме следят непрекъснато и друго, че не ми останаха пари. Принуден съм да оставам трезвен през цялото денонощие. Което никак не е блестяща переспектива. Това е особено неприятно нощем, когато остана сам с лудостите си и с отсъствието на Маги. Отчаян, озлобен и трезвен до побъркване.
         Не ми разрешават да напускам нощем стаята; такъв бил редът. Наливат ме с някакви илачи, от които ми се гади. Тук и да не си луд ще полудееш като едното нищо. Цяла нощ кръстосвам от единия ъгъл на стаята до другия и после - обратно.
         Заспивам за малко на сутринта, след което започват процедурите.
         Още същия ден ми стана ясно защо изчезна скитникът. Открих го тук - значи и него са прибрали по изпълнение на същата програма. Обикаля по двора и наднича в кошчетата за смет. Вади от там парчета хляб, кифли, баници и дава на гълъбите и врабците, които пърхат наоколо. Те кацат по раменете, по главата, по ръцете му кълват трохи и вдигат врява. Същият си е и не може да се откаже от старите си навици. Разликата е, че са го поочистили от наслоената мръсотия и дори брадата му се оказа бяла. В болничните одежди изглежда почти джентълмен.

 

         Един ден, минавайки по коридорите през женското отделение, чух собственото си име. Някакъв женски глас го произнасяше. Много отдавна не бях чувал името си и почти го бях забравил. Огледах се наоколо, но нямаше никой. След малко гласът пак долетя и пак произнесе името ми. Познат глас . Нещо смътно премина.
         Не, не беше халюцинация. Идваше от близката стая. Натиснах бравата, но вратата беше заключена. В дъното на коридора се зададоха служители от персонала и побързах да се махна. След вечерята отново се отбих нататък. Стоях близо половин час, но нищо не се случи. Вратата продължаваше да бъде заключена.
         Няколко дена непрекъснато се отбивах по този коридор и няколко пъти на същото място чувах името си. Не може така да ми се е сторило. Забелязах също, че и скитникът често се навърта нататък.
         Най-после един ден успях да проникна. Използвах появата на една санитарка, която носеше храна и когато отключи вратата, веднага нахълтах след нея. Нещо ме хвана за гърлото. Маги!...

 

         Непременно беше тя, защото приличаше на нея. И съвсем не приличаше.
         Извиках я по име. Един тъжен призрак втренчи очите си в мен. Безумни очи.
         Нямаше я усмивката, нямаше нищо. Празен поглед. Някакъв жив скелет се гърчеше вързан здраво за леглото. Дори не ме позна.
         - Маги!
         Отново същото. Обърна главата си на другата страна. Безнадеждна меланхолия.
         Какво ли се е случило с нея?
         Когато попитах от какво е болна и защо е вързана, санитарката отговори троснато, без да ме погледне, че когато е във фаза много буйства, вдига скандали и непрекъснато търси някого, от когото някога избягала. Луда!
         Не искаше да приеме храната, нищо не искаше. Сухи и празни очи. После отново произнесе името ми.
         - Маги, аз съм. Тук съм - ето ме…
         Тя ме погледна невиждащо.
         - Не, не си ти.
         В същия момент се появи скитникът й очите и странно засияха. Нейните очи, които познавах. Най-после…
         Той се приближи, прекръсти я и сложи ръката си на челото й. По повяхналото й лице преминаха облаци от нежност.
         Скитникът седна на един стол до леглото и пое от санитарката подноса с храната.
         Продължавах да глупея. Нямах обяснение за това, което се случва и гледах недоумяващо.
         - Тя приема храна само от него - обясни санитарката. - Нарича го с някакво чуждо име. От никой друг не желае храна, няма доверие и ако не е този, ще умре от глад.
         - Но той как е разбрал?
         - Нямам представа, сякаш някой го повика тук…
         Не успях да удържа сълзите си. Милата Маги…
         После нещо отвътре се изтръгна, излетя и изчезна нанякъде…

 

         Няколко дена след това ме изписаха от болницата съвсем здрав. Никакви призраци, никакви халюцинации. Бях се излекувал и от алкохолизма . Нямам представа как.
         На изхода се отбих в барчето и си поръчах бутилка с минерална вода.

 

         Присъствувах на визитацията с Маги. Докторът се произнесе, че е безнадежден случай - един от най тежките варианти на шизофрения, който не подлежи на лечение. Упадък на личността, колапс и смърт… Това бяха прогнозите.
         - И все пак - уточни той - преди окончателното пропадане в безумието, в момент на просветление е намерила сили и е осъзнала, че трябва да си отиде от вас. Не е искала да ви обременява. Това означава, че наистина ви е обичала и сте имали късмет, че сте още жив…

 

         Година по-късно се отбих на гроба на Маги. Беше почистен, подреден, осеян с безброй прелестни цветя. Седнах на пейката и запалих цигара. Исках да си поприказвам с Маги. Дължах и този разговор. Прошумя вятър и нещо премина край мен. От камъка ме следеше неотлъчно усмивката на Маги.
         След малко там пристигна и скитникът.

 

 

 

Електронна публикация на 27. март 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]