Радко Радков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ТВОЯТА СМИРНА

 

Радко Радков

 

 

На Георгиос Сеферис

 

 

 

Не в думата уханна и ефирна,
напомняща старинeн аромат,
не в бягащата към брега немирна
вълна, със гребен сребърно крилат,
не в синьото припламване крайбрежно,
в пристанищния шум околовръст,
не в рухналия фриз, поникнал нежно
с лист мраморен, а в тази жива пръст
е твойта Смирна…
                                  Ти стоиш в повея
с ръце на кедър. Твоите крака
като дървесни корени със нея
се сраснаха, щом стъпи на брега.
О, твойта Смирна!
                                 Вдъхвай я дълбоко,
задръж я във гърдите си така,
че всяка земна пора с кръв и болка
да обгори сърцето ти!...
                                        Мига
я скри в сълзата – тя е, тя е, тя е
изгубената Смирна, твоят град
от детството!...
                                 Ръцете ти ухаят,
раззеленени в приказния свят
на гръцкото й минало...
                                 Немирна,
вълната търси влюбния бряг.
И ти трептиш - дърво от лъх и зрак,
в изгарящата пръст на твойта Смирна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. март 2009 г.
Публикация в кн. „Византийски запеви“, Изд. „Народна младеж“, С., 1978 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]