Радко Радков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ОБЛАЦИ ОТ ИЗТОКА

 

Радко Радков

 

 

Светозарни облаци от изтока,
куполи с негаснещи чела,
вашата пламтяща метафизика
пази чисти моите дела.

 

Как красяхте вие Антиохия!...
В зноя на небесния атлаз
скиптърният град на Диадохите
златоок сияше под вас.

 

Слънчевна, безбрежна метафизка!...
Куполи с негаснещи чела!...
Всяка дума, слязла на езика ми,
сякаш от безкрая е дошла.

 

Всеки миг е звънко измерение,
всеки жест е белег, че дойдох
с разум чист и святи помишления
в куполния град на Антиох.

 

На слънца безройни ярки дискове!...
С дарове като поклонник княз,
светозарни облаци от изтока
в огнен стълб възлизам аз към вас!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. март 2009 г.
Публикация в кн. „Византийски запеви“, Изд. „Народна младеж“, С., 1978 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]