Иво Рафаилов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

моби дик

 

Иво Рафаилов

 

 

пробудих се снощи към 3`20
и се попитах дали те обичам

 

ами… май не

 

но това е чудовищно, казах си,
та нали последните седмици
действах в обратния смисъл,
а и ти сякаш ме теглиш с харпун
към себе си

 

стана ми весело
и отидох да изпуша
две цигари на терасата

 

валеше
дъждът ли ме бе разбудил?
чувал съм, че в такова време
рибата кълве,
но пък никой не би се спуснал
да преследва китове в океана

 

зачудих се:
защо това че не те обичам
ме радва

 

и само от този отговор
се получи стихотворение -

 

вчера бях минал
през страница 314:

 

"Възхити се от кита, човече,
и го вземи за пример!
Запази се и ти топъл сред ледовете!
Живей и ти на този свят,
без да си част от него!"

 

повтарях си части от готовия стих

 

мислих и за другата
книга в купа на табуретката -
"Убийте кита!" от Фарли Моуът -
зле прикрита чистоплътност

 

накрая премръзнал
се върнах в леглото

 

а щеше да е добре, ако можех
честно да завърша така -

 

накрая
/угасил спермацетовата свещ/
се върнах в леглото
до разпилените й
като фонтан коси

 

внимателно го отбягвах

 

 

Електронна публикация на 04. февруари 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]