Ралица Стоянова

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

МОЗЪЦИ

 

Ралица Стоянова

 

 

         След като умреш, мозъкът ти продължава да работи още 7 минути. Превърта спомените ти. Като на сън. Само дето не се събуждаш. Нали си чувала за хора, отишли до ръба на смърта, които казват, че виждали живота си на лента. Е, нещо такова, ама след като умреш. Дали съм сигурна, че това е вярно? И още как. Сега ще ти покажа. Виждаш ли онези двамата, умрели ей там? Да, двамата мъже в униформи. Загинаха от два куршума, изстреляни един след друг минути преди да дойдеш.
         Да, войната е грозна и несправедлива. Кара мъже, които при други обстоятелсва биха изпили по едно уиски заедно, да разкъсват плътта си. Някой им е наредил да се мразят, да се убиват. Като роботи. Част от тях осъзнават колко нелепо е това. Други не. И едните, и другите умират, както тези двамата. Не плачи, ела да видим какво разказват мозъците им.
         Имаме няколко минути. Виждаш ли проектора над главата на единия? Да? Ето, появи се проектор и над главата на другия. Не се приближавай. Може да стрелят пак. И от тук хващаме образ. Дейността на мозъците им се визуализира с леко закъснение, а аз записвам образите от проекторите на всички умрели с това устройство в ръцете ми. Ето. Мога ли да записвам образите от двама проектора едновременно? Уредът е в бета вариант. Засега записваме до 10 проектора едновременно в радиус от 500 метра. За какво са последните сънища на умиращите? Пращаме ги на близките им, нещо като обезщетение. „Синът ви/мъжът ви умря за Родината. Може и да получите тялото му цяло, ама ето ви 7­минутно резюме на живота му“. Не е ли цинично? Разбира се, ама цялата война е отвратително цинична. Поне да не спира научният прогрес, докато мъжете умират и труповете им гният като на кучета по полетата.
         Ето виж, спомените на този от ляво тръгнаха. Бил е хубаво бебе? Да, бузанчо. Ето го и на две-три години в прегръдките на майка му. Какви руси кърдици има. Тук е вече в училище. Отличникът на класа. Печели олимпиадите по математика 3 години подред. Тръгна и проекторът на втория. Какво е това място? Дом за деца? Да, май си права. Виж тук е наказан, защото се е сбил с друго дете за последното парче торта. Сигурно рядко е ял торта? Сигурно – на Коледа и 1 юни. А тук не е ли много малък да пуши? Изглежда на не повече от 10, ама с тия големи дрехи не може да се каже със сигурност. Ето го пораснал. Продава в плод зеленчук. Ти си пазарувала от него? Миналото лято? Подарил ти е най-вкусната праскова, която си яла през живота си?
         Не се разстройвай. Виж проектора на първия – тук вече май е в университета? На диплимирането. Да, в гръб е, ама би трябвало да е той. Образът малко се размазва, казах ти, че технологията е в бета вариант. Напомня ти на гаджето ти от университета? Също толкова висок? Не си го виждала от повече от пет години? Ето, ръкува се с възрастен мъж, трябва да е баща му. Това сигурно е майка му. Има още една жена, по-млада. Виж как хубаво посяга да го прегърне... Ама... това си ти... Не плачи, ето там падна друг. След минути ще сепояви неговият проектор. Ела да гледаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22.януари 2015 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]