Ралица Стоянова

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

МУХЪЛ

 

Ралица Стоянова

 

 

         Половината стена на стаята ми е потънала в мухъл. Започна от една малка ивица точно под прозореца. Първоначално не я забелязах. Тя стана по-голяма. Започна да мирише. Отначало леко – както мирише непроветрена стая. Не усетих. Проветрявах по навик. Колкото по-студено ставаше навън, толкова по-кратко. Миризмата стана близка до непоносимата. Започнах да проветрявам по-дълго. Накрая оставих прозореца да зее отворен и отидох да спя в другата стая. Вече беше празна.

 

         *

 

         Когато дойде да живее при мен, беше на 25. Висок, ръбато хубав и бездомен.
         Когато дойде да живее при мен, бях на 32. Висока, студено хубава и устроена.

 

         *

 

         Целунахме се за първи път в градинката пред Народния. Онази вечер, когато си облякох роклята на звездички. Понякога обличах такива дрехи – инфантилни. Не защото исках да изглеждам на 22, още по-малко на 12. И с дрехи за възрастни изглеждах добре. С роклите на мечета, зебрички и звездички исках да се покрия. Душата ми носеше рокли на черепи. Всички мислят жените с рокли на черепи за тъжни. Не исках да ме мислят за тъжна. Не бях тъжна. Бях празна, ама за това – по-късно.
         Два месеца след целувката пред Народния дойде да живее у нас. Хазяйнът му искал да продава апартамента. Аз имах празна стая. Правехме секс, ядяхме смокини и слушахме The Weeknd. След още два месеца по средата на една смокиня:
         – Обичам те. (С пълна уста).
         – Ха ха, не говори с пълна уста.
         След още два месеца смокините изгниха. Вече не правехме секс.

 

         *

 

         Когато започна да спи отново в другата стая, не заплаках. Само се завих.
         Когато се разминавахме сутрин в коридора, без да се поглеждаме, не заплаках. Излизах по-рано за работа.
         Когато доведе за пръв път момиче у нас, не заплаках. Пуснах си The Weeknd.
         Когато каза, че я обича, не заплаках. Изпуших една кутия цигари.
         Когато се изнесе, не заплаках. Легнах си с дрехите и гердан от перли.

 

         *

 

         Вчера попитах в един форум за домакини как да си изчистя мухъла от стената. Днес го търкам с оцет и плача. Най-после. Изчистих го/се.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22.януари 2015 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]