Румяна Борисова

БЪЛГАРСКА МАГИЯ


 
Двама млади косачи събличат
микрогърдите топли ливади;
Самодиви среднощни обричат
закъснели пастири на клади.

Задушена от люляци стене
водокосата селска чешма.
Няма сън, няма миг, няма време...
За любов тихо пее мома.

Жълта стомничка, липово жълта;
Бели въглени. Синя магия;
Върху огнена черга тела
нестинарките странджански вият.

Мека гайда. Пелин. И безумие.
На огнището леща бълбука.
Кой ще пие от жълтата стомничка,
ако аз си замина оттука?!
 


 

Румяна Борисова | Литературен клуб