Румяна Кирова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Лава

 

 

По гънките на меката ми блуза
капе желанието ти-горещ прилепващ восък
По твоите гърди разстилам аз
платно, тъкано от години прошка.

 

Химия
това било.
На мене все не ми вървеше,
а пък сега
познавам всяка молекула,
бълбукаща в горещия поток
по блузата ми?
Даже по-надолу?

 

 

 

 

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!