Роман Кисьов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

МИНАЛО

 

Роман Кисьов

 

 

Миналото е дете
което е излязло вън да си играе
Ние сме вътре
и от време на време дочуваме гласа му
който достига до нас
примесен с непознати звуци
Понякога дочуваме гласа му
който ни зове: Ела... ела... и виж...
Виж ангел виж летяща риба
птица със човешки лик
светещо дърво цветя с очи
ела да ти покажа новата си топка –
луната е в краката ми...

 

Миналото е отвън а ние вътре
Миналото ни зове
за да ни покаже какво е Там –
там където сме били преди да бъдем
но сме забравили отдавна...

 

Миналото е отвън
и безгрижно си играе
със своето другарче неразделно –
Бъдещето

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. декември 2009 г.
Публикация в кн. „Гласове“, Роман Кисьов, Изд. "Авангард принт", Русе, 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]