Роман Кисьов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Вярата

 

Роман Кисьов

 

На планината казваш да се вдигне
и да слезе във морето
И слиза и потъва планината -
суровата и стръмна планина
на отчаянието и страха
потъва
                          във водите на душата

 

Заповядваш на дъжда да спре
Дъждът охотно ти се покорява
И спира в миг този страшен и съдбовен
дъжд от огнени изгарящи стрели
И след бурята от чувства грейва ярко
божествена дъга
                          във небето на душата

 

Казваш на камилата да мине
през иглено ухо
И минава тя - камилата на навика
преминала пустиня от безлични дни
минава тя през тясната врата
към лековити приказни цветя
                          във вечната градина на душата

 

Обръщаш се към себе си тогава:
Тръгни - ходи по водата!
И вече стъпваш по вълните
на житейското безмилостно море
и преминаваш ти над бездната от време
следвайки Гласа на Светлината
                          във тишината на душата

 

О ние сме само едни
възрастни деца
в скута на своя Небесен Баща
който дарява само на най-верните
на най-смелите и послушни Свои чеда -
Чудеса

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. май 2006 г.
Публикация в кн. „Криптус“, Роман Кисьов, Изд. "Авангард принт", Русе, 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]