Роман Кисьов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ОСМОТО ЧУДО

 

 

Роман Кисьов

 

 

 

„Аз съм направен за чудене!“
Иван Радоев

 

 

Учудващо –
как така все още има хора
които не вярват в чудеса?!…

 

Малко плешиво старче
със избеляло палто second-hand
и прокъсани стари обувки
стои на спирката
и чака последния тролей за дома
в залеза на деня
чака
със восъчно-бледо лице
и отвъден поглед
чака
на ръба на тротоара
до тъмното пусто платно
в залеза на деня
в залеза на живота
чака
чака така
както се чака оня последен
транспорт за вечния дом
чака
на ръба на нощта
със восъчно-бледо лице
и отвъден поглед
на спирката за дома…

 

Виждаш ли – каза моят приятел
посочвайки ми плешивото старче –
той е един от големите ни поети…

 

Още помня безкрайното учудване
което ме завладя
и онзи внезапен вътрешен глас:
Поетът е Осмото чудо на света

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. декември 2009 г.
Публикация в кн. „Гласове“, Роман Кисьов, Изд. "Авангард принт", Русе, 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]