Росен Рачев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ЗА ПРЕВОДА НА ПОЕЗИЯ

 

Росен Рачев

 

Първа награда за стихотворение на
Националния студентски конкурс на Фондация „Св. Климент Охридски“ - 2011!

 

 

 

          Айова в цвят.
          Чакам Ребека Бел в кафе,
          наречено „Caribou”,
          което значи „карабу”.
          Ребека закъснява с 5 минути,
          нещо нормално за поет.
          Вратата се отваря
          и познавам,
          че е тя -
          с червените
          фонтани от коса
          на снимката.
          „Ребека Бел.”
          „А, Бел като „камбана”.
          Приятно ми е - казвам -
          Росен от Казанлък, Роуз Вали.”
          „А, Роузен фром Роуз Вали.
          Ай гед ит,” ми отвръща.
          „Не, Ро-сен, но можеш
          да ме наричаш Рос.”
          Усмихва се и открива
          едно щръкнало зъбче,
          отмята коса
          и ми дава купчина листове,
          поляти с кафе,
          анотирани
          и пълни със стихове.
          „Грижи се добре за децата ми.”
          Обещавам, Ребека Бел.
          После искам
          да й направя снимка.
          Тя се усмихва смутено
          и закрива
          лицето си с шепа.
          На излизане ми пожелава
          приятно пътуване.
          Аз стискам здраво чантата,
          вътре са нейните рожби,
          скърцат с щръкнали зъбчета
          и ритат с крачета,
          искат обратно при мама.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. май 2011 г.

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]