Стоил Рошкев

поезия, проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

Хипермодерността - новата маска на Автора (А.)

 

Стоил Рошкев

 

         Понеже А. усети в последно време, че не е здравословно за него в публичното пространство да се прекалява с реториката на иронията [съществен конструкт на постмодерните проекти], тъй като тя критично, знаем, разголва похватите му за управление, реши да ни представи своето ново понятие - хипермодерност основно чрез книгата на Жил Липовецки и Себастиен Шарл „Хипермодерните времена". Преди обаче да се впуснем в коментар на претендиращото да именува новата епоха понятие, ще направим лек обход на уж досегашния властелин - постмодернизма. Обикновено щом пред първокурсници се задълбае в това какво е постмодернизъм, обяснението почти задължително минава и през преценка що е модернизмът. Може би най-прочутите илюстрации бяха: Модернизмът е река - целенасочена, единна, цялостна; постмодернизмът е разливане на тази река в делта… И второто по-популярно онагледяване: Модернизмът е грандхотел, постмодернизмът са малките страноприемници… А след като най-надлежно проръкомахаше дезагрегацията на големите наративи, в заключение обясняващият, разбира се, не можеше да не кулминира с прословутата, разграничаваща модернизма от постмодернизма, схема на Ихаб Хасан и т.н. Но ето че оттук нататък на университетските преподаватели вероятно ще им се налага да обясняват и какво е хипермодерност, откакто в края на 2004 г. на този термин бе посветена книга. А какво е хипермодерност? Както синтезирано в публикация в liternet.bg ни го представя преводачката на „Хипермодерните времена" Лидия Денкова: „Хипермодерността като че ли връща естественото равновесие на еманципирания индивид и той отново може позитивно да заложи на най-дълбоките традиционни ценности на модерността (които са и общочовешките ценности на всяко време, като любовта, приятелството, солидарността и др.), като същевременно се освободи от опростенческия оптимизъм или апокалиптичния песимизъм". В статията си „Хипермодерната ситуация: български следствия", публикувана в бр. 14 на Varium est, Морис Фадел отбелязва: „Според Липовецки и Шарл чрез своето разнообразие съвременната мода предлага богати възможности за осъществяване на желанието за индивидуализация. Тя подкопава възгледа на Фуко, че човекът е лишен от избор продукт на анонимни социални властови сили."
         Ето че дойде моментът да попитаме - кой каза, че подкопава този възглед?! Един от възможните отговори е - разбира се, че А. го казва. Той, А., усеща, че публиката вече го разконспирира как се прави на умряла лисица и с от десет кладенеца донесени шаблони, и чрез тезите на Липовецки и Шарл, продължава да ни уверява в своята смърт, например: „Хипермодерност ще рече едно либерално общество, характеризиращо се с движение, флуидност, гъвкавост, откъснато както никога досега от големите структуриращи принципи на модерността". Вие сте свободни, уверява ни А., но не забравяйте, че разширяването на свободата е и разширяванте на зависимостта, което през изказа на Липовецки и Шарл звучи: „Колкото повече се развиват отговорните поведения, толкова повече нараства безотговорността". Сиреч, скъпи читатели, уважаеми публика, не се стремете към голяма свобода, защото ще си докарате и голяма зависимост - ще рече: останете си зависими. „Факт е, че бинарната логика - глади ни по косъма А. - ще действа, нараствайки и че задълбочаването на личната отговорност ще става все по-важно. Никога досега едно общество не е оставяло упражняването на толкова широка автономия и индивидуална свобода и никога съдбата на това общество не е била толкова тясно обвързана с поведенията на тези, които го съставят." Всичко, твърди се в „Хипермодерните времена", функционирало според една модерна, освободена от регулативност и институционализация логика. Преди 20 години понятието постмодерен давало глътка въздух, сега то било овехтяло. „Хиперкапитализъм, хиперкласа, хипермощ, хипертероризъм, хипериндивидуализъм, хиперпазар, хипертекст, какво още не е хипер?" диви се Липовецки. Ами моралът на А., моралът на властта, тутакси се сещаме на хиперпървосигнална. И никога няма да бъде хипер. Не са ли далеч по-адекватни на състоянието на информационното общество, в което вече живеем, думи като - нека перифразираме - киберкапитализъм, киберкласа, кибермощ, кибертероризъм, кибериндивидуализъм, киберпазар, кибертекст, какво още не е кибер? Моралът на А.? И той е кибер. Затова твърдя, че марката на времето не би могла по никой начин да бъде „хипермодерност", а „кибермодерност".
         Кибермодернизмът е бягството от отговорност /за кибернетиците, за А./, врата в закона. Тоталният безконтрол и контрол. Това е най-хитрото засега управление. Всичко е еднакво с всичко. Сливане. Без последни инстанции, без доказателства, без първоизточници. Без без. Едни предпочитат модернизъм, други постмодернизъм, трети хипермодерност, в кибермодерното съществуване има пространства и за обиталища на свободата и за руините на тези обиталища. Което те влече, което ти се удава и отдава, то е вярното. На този етап кибермодернизмът владее останалите „изми". Поощряват се и бардовете, и ултрасите, защото управлението е недостижимо, то е в друго пространство. Даже да искаш да го застрашиш, то е незастрашимо. Нов световен ред. Демокрация. В анонса ми на понятието кибермодернизъм „Cybermodernism, или бил умрял А. ли - ха-ха-ха", публикуван в сайта litclub.com, с необходимата доза ирония бях предположил, че няма проблем за А. да се преструва на умряла лисица. В кибермодернизма читателите [публиката] не улавят, че са управлявани, че желанията им всъщност не са техни; те са управлявани да имат такива желания - дори когато желанията им са сами да пишат творбата. А. заявил по-рано посредством Ролан Барт, че бил умрял… Умрял бил А. ли? Ха-ха-ха. Преструва се само на умряла лисица - че уж публиката… така де, уж читателят сам пишел творбата. Но не би! В заключение ще добавим, че понятието „хипермодерност" е само по себе си кибермодерно, защото това как да бъдат наричани нещата се определя от доминиращия в съответния период силов, сиреч управленски [кибернетичен] център. Центърът с най-мощна гравитация. Тъкмо той задава параметрите на истината и неистината, той именува културния, историческия, икономическия, политическия и др. пейзажи, подрежда действителността по начин такъв, че на него да му бъде уютно. Ако ще му създава неудобство някое си нещо, естествено е то да бъде премахнато, изместено, затъмнено или трикстеризирано, за да не се бута в хармонията. Ето защо не е проблем една и съща радост в даден контекст да бъде назовавана „модернизъм", пък в друг контекст „постмодернизъм" или „хипермодерност"... Същата тази радост, да. Според зависи, според както е по уютно за стопаните на интериора. Двойният стандарт във всяка фибра на света... Всичко е само думи, думи, разкази, наратив. Но кой понастоящем повествува, това да гледаме. Кой е субектът на изказа, повествователят, кой е А., колкото и да се крие той и да се прави (да си припомня за себе си) на умряла лисица. Авторовият уют, уютът на А., на А. уютът преди всичко! Но докато набирам всики тези изречения, не той, а аз съм авторът J; взимам му властта и очаквам като го прочете да ми скочи трупешката в гърдите. За да ме омаловажи, разбира се. Какво от това, че периодично се появяват какви ли не понятия за замазване на очите - „хипермодерност", „постмодерност", „турбомегамодерност"... Това са само фасади. Зад тях е ядрото от лицемерни автори, кибернетици и кибермодернисти. С две ръце съм „за" така да ги именуваме. Именно кибермодернисти. Тутакси ми идва наум да завърша с понаучному изтипосана перифраза - десeн: „Хипермодерните времена" представлява квазиопит да се дискредитира дискурса на знаково-фигуративното облагане в сугестиращия смисловите експроприации догматичен постмодернизъм, колкото и словосъчетанието «догматичен постмодернизъм» да звучи оксиморонно", но ще завърша с шегата, че целта на опуса ми, ако някой още не е разбрал, беше проба да предложа като по-адекватен етикет на днешните времена тъкмо понятието „кибермодерност". А сега да призная, че когато през март 2003 година ми хрумна „кибермодернизъм" като понятие най-качествено улавящо времевите вибрации, много ясно, казах си - не може то вече да не е пуснато в употреба. Пуснато беше. Но в цял Google думата Cybermodernism успях да я открия на един единствен адрес - на страницата на UNIVERSITY COLLEGE NORTHAMPTON. Споменаваше се като термин, но не се даваха никакви подробности какво в крайна сметка е кибермодернизмът - така, както мало и голямо например се е упражнявало в дефинирането на един постмодернизъм, да речем (напиши в Google: „постмодернизъм", на който и да било земен език и ще видиш за какво става въпрос). Всъщност, ето, копипейстнал съм ограничените пасажи, където се среща терминът Cybermodernism. Държа да подчертая, че когато го търсих на кирилица: „кибермодернизъм" или „кибермодернизм", го нямаше нито в българските, нито в необятните руски сайтове. Потърсих на английски. Три от три. И трите връзки бяха с UNIVERSITY COLLEGE NORTHAMPTON. Първата и втората съдържаха следната една и съща информация:
         Popular Culture
         POSTMODERNISM AND POPULAR CULTURE
         LIT3014 STUDY GUIDE
         UNIVERSITY COLLEGE NORTHAMPTON
         http://oldweb.northampton.ac.uk/http://oldweb.northampton.ac.uk/
         Терминът Cybermodernism се срещаше в програмата за петата седмица (WK 5), поместена в 10 (десета) точка. Позволил съм си само да удебеля и подчертая пасажите, където се споменава Cybermodernism, за да се отличи по-ясно в текста. Ето:
         10. MODULE STRUCTURE
         AUTUMN TERM: WK 1: LECTURE - Implosion and the End of Time: An Introduction to Modernity, Postmodernity and Postmodernism (CB)
         SEMINAR - Discussion of Lecture WK 2: SEMINAR - Reading - Docherty 'Introduction to Postmodernism: A Reader' (handout) Task - Consider and discuss definitions of postmodernism - do they work, or are they bogus? What does Lyotard mean when he claims that 'a work can become modern only if it is first postmodern'? (Woods, 22) WK 3: LECTURE - Dance of the Puppets: Space, Time and Postmodernity (CB) SEMINAR - Discussion of Lecture WK 4: SEMINAR - Reading - Baudrillard 'The Evil: Demon of Images' (handout) Task - Has our reality been replaced by the hyper-reality of the spectacle / third order of simulacra? What does Baudrillard mean when he talks of (a) implosion (b) hyper-reality (c) simulation (d) the orders of simulacra? WK 5: LECTURE - Schizophrenia and Nomadology: From Postmodernism to Cybermodernism and Beyond (CB)

         Толкова. Нищо по-подробно за кибермодернизма, освен, както споменах, маркирането му като термин, но и то бе доволно радостно. Отворих третия линк. Терминът отново само се споменаваше, този път обаче в следния контекст: Teaching and Learning Strategy: Term one will be concerned primarily with the impact and legacy of Freud and psychoanalysis, term two with that of Marx, Marxism and anti-Marxism, and term three with Nietzsche, Postmodernism and Cybermodernism. Because of the density and complexity of these themes, a great deal of attention will be paid initially to the close reading and summary of the primary texts, over period of between three and six weeks. Once a degree of mastery has been obtained generally, students will be encouraged to explore the ways in which the theories considered might be applied to cultural texts of various kinds. An indicative text or practice will - if and as appropriate - be provided to begin the process, but after a certain point, selection will be in the hands of the student, who will be required to argue their case with or against their fellows in the seminar group. И дотук за кибермодернизма. Затова реших, воден от интуиция най-вече, да обясня какво всъщност е това Сybermodernism. А обяснението му естествено не може да не мине и през термина „кибернетика" от англ. Cybernetics по гръцки - управлявам; кормчия, рулеви. Платон използва термина и в значението на изкуство за управление на държавата. Като наука за управление на държавата кибернетиката е определена и от Андре-Мари Ампер в неговия опит за класификация на всички човешки знания. Оттук и губернатор, губерния и пр. Кибернетиката е наука за управление, връзки и обработване на информацията, изследваща т. нар. сложни кибернетични системи - компютри, човешки мозък, човешко общество... Значението на термина е модернизирано както от Норберт Винер, публикувал през 1948 г. труда си „Кибернетика или контрол и връзки в животното и машината", така и от Уилям Гибсън, който пуска в обръщение понятието киберпространство, и автор на трилогията за матрицата. Е? Не са ли кибермодерни днешните времена?

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. август 2005 г.
Публикация във в. „Литературен вестник“, пр. „Varium est“, бр. 16-17, юли 2005 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]