"Симулатор за свалячи" бе най-интригуващият сектор в иначе не толкова популярния преди клуб за електронни игри "Гонче", в читалището на Ковачевци. Откакто обаче миналата седмица поставиха симулатора за свалячи, спокойно мога да се обзаложа - пишеше Антонов - известността на "Гонче" така наголемя, че нея сутрин Бари, собственикът му, бе принуден да постави двамата си яки, сякаш материализирани от виртуалните му бойни полета братчеди, Телето и Киро, пред входа. Те по принцип си изкарваха хляба като трактористи. Но оборотът на Бари тъй се умножи благодарение на новото чудо, че нямаше как да отхвърлят офертата за гардове при предложената им безпрецедентна сума за, както се казва, нищо работа. Че какво? Седиш си в предверието, удържаш

наплива от
кандидат-донжуановци.

         Нито се потиш в жегата, нито си гузен, дето вадиш чужди картофи. И то за значително по-крупен доход, де. Щото Бари си кътка хората. Вече се плаща не само играта, но и достъпа до "Гонче". Съответно печалбата разрешава на Бари да подсигурява охолно охраната си. Него бълха го ухапала… Впоследствие Антонов…, но не.. това е друга тема. Значи Антонов почна да пише диалозите, провеждани от героите му с виртуалните гаджета в симулатора за свалячи. Те се състоеха както от отделни изречения: Като те гледам, май си доста скучна в секса… или Ако се усмихваш повече, мога да ти вържа, ще знаеш! (не цепи басма флиртуващият на виртуалната жена), така и в цели многопланови разговори:
         - Впечатлен съм от

тленните ви опции,
госпожице!

         Подозирате ли?
         - Оставете, моля ви…
         - Брилянтна сте!
         - Благодаря. И вие. - любезност цъфти по лицето й.
         - Нима? Озадачавате ме с чистосърдечието си.
         - Такава съм.
         - Каква?...
         - …по рождение.
         - Чистосърдечна? - той отново е озадачен.
         - Наивна съм.
         - Това е преимущество.
         - За мъжете ли? - пита виртуалната жена.
         - Дори за нас. - е отговорът му.
         - Искате да кажете, че и за нас?! - съвсем не е прикрито смайването й.
         - Най-вече. Колкото и да се опитвам да не изглеждам сексист.
         - А какъв сте? Сваляч?
         - По-скоро леке. - откровеничи той.
         - Нима се самосъжалявате?
         - Опитвам се да ви вляза под кожата.
         - Има доста начини. - казва тя.
         - Аз избрах най-стария.
         - Тоест?
         - Ще ви вляза под кожата инструментално!
         - Звучи интригуващо…
         - Но инструментът хич, ма хич не е ментален. Не е ментален инструментъ…
         - И слава богу.
         - Туй исках да чуя… къртовската, по аборигенски, да те любя, коте. Като за рекордите на Гинес демек - имаш ли възможност?
         - И аз безпределно, миличък, ще те чукам! Тъй кажи…

(следва осемчасов
киберпространствен коитус,

         достоен за купата на Международната асоциация по киберспортове), въпросната тъпотия… или… впрочем какви бяха условията в симулатора. В зависимост дали играчът е мъж или жена се избират условностите. Примерно ако играчът е жена, си натъкмява с какъв да се сваля в играта:
         > железар
         > лафаджия
         > загоритенджера
         > дървен философ и пр.
         …Как да говори!
         Ако си избере опцията ЧЕТКА съответно ще лала на жаргон. Ако си избере опцията КОМПЛИМЕНТ ще се произнася съобразно по-изисканата етикеция. Следва друг участък, а именно ТЕМА на разговор:
         - музика
         - живопис
         - политика
         - мода
         - общо
         - непринудено и пр.
         После идва формата на свалката - ЧРЕЗ ДУМИ или ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ, т.е. не се говори вече, а направо се загражда обекта. Да речем, ако мястото е на дансинга и най-адекватната свалка е чрез танци, играещият си избира вида танц, посредством който съблазнява своята виртуална любов:
         - брейк
         - хип-хоп
         - попфолк
         - хоро
         - класика
         - техно
         - латино
         - рок
         - мамбо и пр.
         Ако е в центъра на курорт - с каква кола, с какви дрехи и пр.
         Ако играчът пък е мъж си избира каква жена да сваля

в съответствие с приетите
от обществото митологеми

         за обозначение на хората от женски пол:
         < шматка
         < съпруга
         < мръсница
         < интелектуалка
         (…)
         Може би заради ГРЕШЕН ИЗБОР или НЕУМЕНИЕ на играча ето пример на неуспешна заварка:
         - Леснозапалима ли сте?
         - Смес? - схваща тя.
         - Точно така.
         - Чак лесно, не съм.
         - Ами запалима?
         - О, да. Определено.
         - Кое би ви…?
         - Вие.
         - Ооо. И как?
         - Ако продължаваш да ме нервиш, копеле!
         - Аз?
         - Е, не! Бенджи, Закс и… Лаик такъв! Ти какво си мислиш, бе, Жмульо? Че ще ме запалиш по себе си ли?… Чрез?.. Gangsta черна музика? Секс?
         - Казаларската царица!
         - Айде, бе.
         - Айде, бе, я!
         - Цървул!
         - Пудра! - казва той, но си мисли: "Каталясала е. Включила е на функция КАТАЛЯСАЛА."
         - Друго нещо да кажеш.
         - Няма какво.
         - Ше те впиша в графата "Къв си те бе?!" в такъв случай.

. . .

         Или:
         - Здрасти, секси.
         - Как си, скъпа? Ела да те близна по ушенцето!
         - Искам и аз.
         - Добре. Първо ти.
         - Ммм… супер.
         - Сега е мой ред.
         Впоследствие реши да конкретизира - сладкарница Маракуя; клуб Сомбреро и т.н.
         Или:
         Но не… Всъщност това смяташе да го вкара доста по-късно в романа, наречен "Симулатори" (където имаше филмов герой, който пише роман), чието начало Антонов бе публикувал в един седмичник за литература [списание Концепции]. Разбира се, тогава не се подписа с истинското си име - Антонов, а си сложи псевдоним.
         Въобще Антонов мислеше да се възползва и занапред от възможностите на псевдонимите…
         Ето и откъса, който не влезе в публикуваната в списание Концепции част от "Симулатори", защото Антонов го предвиждаше за по-късно:
         - Ооо, сборна формация цървули! Как сме бе?
         - Тенкю, шукар сме.
         - Кльопат ли ви пичките или тъпеете?
         - Кльопат ни яко. Ский кво стаа! Силно аванта парти, бате.
         - На мама шавливците. Тцей-тцей-тцей. Ха-ха-ха.
         - Ти ли си коцкаря, мойто момче?
         - Вие, бе, вие.
         - Маймуно…

. . .

         - Докато в рубриката "Нов български роман" на споменатото списание Концепции бяха публикували следното парче от романа на филмовия му герой Антонов. - Катя чукна лаптопа на Антонов и зачете бачкаторските му визии:
         "Симулатори" -
         "Из едноименния роман":
         КЛУБ СОМБРЕРО^*

I.

         Влетя в кенефа да се разхлади от блъсканицата. Като закрехна вратата след себе си, картечният бийт бухаше по-питомно. Изпосталялата лелка^** на входа не му взе такса. Знаеше го отпреди. Само той подхождаше към нея стратегически. С цел да не плаща всеки път я питаше как е шоуто. За благодарност, че й отприщва лакърдиите, бабата не му искаше кинти.
         На мивката някакъв се зализваше.
         - Да пийна, може ли? - му цъфна в личното пространство. Оня се дръпна. Зяпаше кофти. Все едно ще го счупи. "Еба ти хората" - щукна му.^***. Хлътна под кранчето. Загълта жадно.
         Изжабурка дъха на смрика от стипчивия джин. Пообърса си порите и се врътна към писоара. Докато протяжно сменяше водата на рибките, потъна в надписите по плочките. Жестоки. Най-култово обаче му се стори близнатото със син флумастер четиристишие:

Пикай СЕГА! Шурти обилно, друже!
Че може да ти е и за последно.
Гаранция имаш ли, че в тоя нужник,
не е заложил бомба некой дзвер?

         Ппрррр… от кеф си тръсна бъклицата. Събуди се. Представи си експлозията… терориста… Кротко пич. Да не ти е фундаментализъм. Киризи влажното описание на физиономията си в огледалото. Заципи дънките и заизлиза. При женицата спря колкото да отбие номера. Ха да го хване за слушател и:
         - Лелче, всичко хубаво.
         - Няма хубаво, душичке, вече. Току да си жив и здрав за теб да има. - умилително го проводи. - А!… - сети се. - Ти Фори ли беше?
         - Не. Фори Би.
         Отвори вратата.

II.

         Внезапен джангър му опъна тъпанчетата. Жегави талази от ароматизиран дим го всмукаха обратно. Запробива си път през фрашкания дансинг. Трябваше да се изръга до бара. Отвсякъде го притискаха танцуващи пози. Драсканица от проникващи скенери и лазерни стръкове се скършваха в навалицата. Мина през зоната на зноен джойнт. За малко да остане в ритмичните й бързеи. Отпусна се. Почти забрави за бара. Сля се с транса на останалите, повечето от които първокачествени сладурани. Изпоти се, въпреки че го държеше чешмяната ведрост. Леле кви жени. В общи линии не му пукаше, затова без колебание приближи до ушенцето на една. Ей тъй, за спорта, с ловък тон се поинтересува:
         - Бубе, бубе, истински ли са?
         - Истински са готин! В България силиконът е скъп. - отвърна весело красавицата. Явно беше на черешата, което го поблазни да попита:
         - Как се казваш?
         - Сиана.
         - Приятно ми е, Фори Би.
         Момичето се изкиска и продължи безгрижно да си танцува.
         Нямаше файда на тоя етап да подскача като изкукал, проскубан тинейджър. Затова продължи през спектърното решето към бара. Не бе и сънувал по-недисциплинирана цветомузика. Благо и Рости се мержелееха между лъчовете й. Съзаклятничеха схлупени над плота. Приближи изотзад, за да ги стресне.
         Забелязаха го.
         - Ей го в на и Фори Би - пресече разговора Рости. - Изцвъка ли едно ласо?
         - Няма такива сладки - смутолеви Фори Би.
         - …ама, ако се оплачат на тати - изглежда Благо си продължи мисълта - ще висим на трамвая, копеле.
         - Какво си дърдорите? - намеси се Фори Би.
         - Тия там - Рости посочи към другия край на бара към четири-пет танцуващи момичета, - вика, че били непълнолетни. Аре бе, щом джиткат нощеска по клубовете…
         - Ми дай да ги вкараме в оферта - в движение се нави Фори Би.
         - Айде де! Откога му разправям на Благо. Ти къде се замота в клозета?… ква е тая организация.
         - Добре. - сопна се Фори Би - Що ми се караш?
         - Не ти се карам, бе - и Рости го цунка по бузата. - Нали знаеш колко си те обичкам.
         - Фори Би! - подвикна им Благо, иначе нямаше да се чуят - ский кво минава зад теб!
         Девойче от одумваната компания вървеше към дансинга. Задмина ги. Рости се оцъкли от разтърсващите й фантазията пропорции.
         - Красавица! - подхвърли той към Фори Би. - Поздравявам те с това парче.
         - Сериозен бонбон, ти казвам. - съгласи се Фори Би.
         - Мога да ти кажа, че това не е дъвчащ бонбон, а се смуче дълго - установи Рости.
         И наистина -

нямаше как да не се прехласнат по
предумишлената й външност,

         която сякаш вреше в наложителност да обобщи: "Ще ви побъркам от клатене!" или дръзко изтипосано: "Пичове, направо ще ви омаломощя с непоносимия си сексапил от конвулсивни съвкупления."
         - Леле кво дупе. - възхити се Рости.
         - В какъв смисъл? - докачи го Благо. - В тесния или в широкия?
         - В по-добрия! - закова Рости. - Много ясно, че в смисъла на детско барабанче - той използва именно стария лаф "детско барабанче".
         - Ма - Благо продължи да го дразни - да не се окаже, че е преплувала Дунава с бойлер?
         - Преплувала ти е главата. След малко аз ще я преплувам. Тя ми е бройка.
         - Виж комбинацията между жегата и Чернобил кво нещо е. Заглавията сигурно са им Урания, Плутонийка или Цезийка. Това… радиацията - отплесна се в тиради Фори Би - акселерация ли е? И аз не знам. Как са развити… заклевам се. Тия само с шушляци и гуменки. Имате ли? Че букет от незабравки за страх, момче, се гепва.
         - Цели лехи. - подкрепи го Благо. - Рости носиш ли си?
         - Ми нося. - авторитетно ги увери Рости. - Чак пък толкова обаче не ми се вярва да са зле. Прекалено си въобразявате. А и тая, копеле, каква е - не е истина направо. Краката й са като сапунена опера - безкрайни. Ама крака, казвам ти, крака!

Три дена
път с език.

         - Човек да не те открехне на приказка. Ходи я заграждай. Питай я ще може ли да й се изплезиш в устата. - подкокороса го Благо - Питай я и с тия, двете висши образувания - той оформи пред гърдите си с длани едри полукълба - ще й кандише ли задникът?
         - Сега отивам. Чакай да пуснат блус само.^****
         - Чакал съм те да се родиш. Заминавай!
         - Сега де!
         - Кога сега?
         - Е сега на блуса.
         - Шубе ли те е?
         - На бас, че ще отида! - впрегна се Рости.
         - Освен ако не отидеш.
         - Аре да се вържем.
         - Аре!
         - На какво?
         - Ми… - Благо се подвууми.
         - Казвай де!
         - На каса бира.
         - Няма ли да ти се поизпоти портмонето?
         - Откъде си сигурен, че ти няма да купиш?
         - Ще видим. На каса бира, значи?
         - Така е харабия.
         - А що не на бутилка Олмека?
         - И лимони трябва да взимаш в такъв случай…
         - …пък и сол. Само дето ти ще ги взимаш!
         - Може и така. Значи текила?
         - Не, не. Бирата си е бижу.
         - Ловиш ли се?
         - Последно, бира?
         - Аъ. - Благо си плюна палеца.
         - Става. Фори Би, ти си свидетел.
         - Що се хващате за глупости? - не рачи Фори Би. - Струват ми се кухи като хралупи…
         - Без опосуми! - умно допълни Благо.
         - Кво толко им се връзваме - наблегна Фори Би - не мога да разбера? Чак пък бас! - той продължи логореята си. - Можем да ги фраснем за норматив и без толко насериозно да ги взимаме. Да не са от Холивуд? Нищо и никакви свраки. Ай сиктир! Дето вика Де Киро: "Откъде накъде, брат ми,

за една шепа вълна и
и за една мокра маруля,

         ще се правя на луд?" Дайте, ако правим нещо, да ги отнасяме като… Илияна празни чаши. Сега ни е паднало.

III.

         Забележимо кьоркютук четирима се мушнаха в архивната уазка на Киро.
         След като засече примерно такси на кръстовището до хотел "Хемус", джипката с мръсна газ изфиряса в нощта. Странно боботейки, заизкачва нанагорнището към Химическия факултет. Без да признава знаците, нито светофара при Семинарията, все едно че е сама, слаломираше скиорски по магистралата. Вътре, плътно прилепнати, всички щастливо цвилеха до сълзи от невъзможния начин на шофиране, ту в едната, ту в другата лента, секвайки какъвто и да е хъс у малкото окъснели мепесета да ги задминат. На Дианабад недоумяващо паджеро едва не ги отнесе, тъй като таралясникът рязко дръпна вляво.

Четириок мечо веднага
изсвистя от дясно,

         а Телето, Антонов, Киро и Йоан Янков-Сайта си умираха от кикот. Побутваха се, псуваха.
         - Мъжът, брат ми, се познава по това дали обича люти чушлета. - философстваше Сайта - Ако не обича, значи още е дете.
         - По тоя пункт - извърна се назад Робърт де Киро, та трябваше Телето, който седеше до него, да му удържа волана - аз съм най-големият мъж!
         - Ееее, смях без гащи! - затресе се Сайта. - Ти отворен ще дойдеш, мойто момче?
         - Антонов, плесни го да не ставам! - реагира шофьорът.
         - Ти си нередовен кириз, бе. - продължи да го дялка Сайта.
         - Да го духаш, Сайт! Целокупно.
         - Ще го духам целокупно и ще го заседавам, ако трябва. - не падна по гръб Сайта.
         - Абе, Сайт - Робърт де Киро съвсем се усука към Сайта, забрави волана. - Обичаш ли да правиш тръби?
         - Ще рече?
         - А белуга шмъркаш ли?
         - Стига па вие, бе. - изприщваше се Телето, подпиращ с два пръста кормилото.
         - Киро, гледай си пътя! Да се освиткаме ли искате?
         - Рости и брат му - ненадейно подхвана Антонов - забили оная вечер някакви китайки…
         - От Световния търговски център "Илиенци" - уточни през смях Сайта.
         - Да де… забили някакви китайки - Антонов се вдъхнови. Стърчащият му над останалите глас стържеше купето - и го питам Благо: "Защо не ги дръпнахте тия дръпнатите у вас?" Той ми вика: "Щото бяха хипердръпнати."
         - Тъпо! - установи отново Киро.
         - Тъпо! - изимитира го Сайта - обаче кой викаше, че яйцето било първо, понеже "ехее-е, знаеш ли колко

преди кокошките,
динозаврите са се

         излюпвали от яйца!" Много ги чаткаш тия работи. Я като си толко майстор, ми кажи, яйцето или динозавъра е първо, а?
         - Това никога не съм го говорил! - защити се Киро.
         - Не си го, щото не помниш. Снощи в Илияна, кво мислиш, че говореше? А малко преди това кой пали огън на балкона? Ти!
         - Е, аз! - призна си Киро.
         - Кой искаше да пали косата на оная?
         - Аз.
         - Ти, та.
         - Раздуваше още - сега и Телето се намеси в спомнянето - че човекът, който е измислил одеялото, не е бил инжинер. А… и пита Фори Би, почему не си

гледа у тях прасе,
вместо куче…

         - Обаче той по тоя повод ти предложи да му станеш квартирант. И още работи. - увери го Сайта.
         - Не знам. Може. - примири се Киро. - Вчера как се изших ти казвам, направо надминах себе си… И ще спирам да се изчакам. Няма начин просто. Не помня колко пиене навървих. Ма пих, пих… Напих се на леща, бате. Като, като…
         - …водна змия - му помогна в сравнението Антонов.
         - Като водна змия! - съгласи се Сайта. - Ужас, госпожа Петрова!
         Уазката взе на магия завоя за Студентски град, почти отпердашила по градинките [вместо в определеното за коли място].
         - Внимавай Киро! - изкрещя Антонов.
         - Десет души съм возил в тая джипка - Робърт де Киро остана невъзмутим - вие нищо не знаете.
         - Возил си, но не си направил главата като днеска. - възрази му Сайта.
         - Ами, не съм! Аз не вържа ли кънките, не мога да карам. Па и съм само в привъздигнато настроение, ако искаш да знаеш. Не съм баш на фаза Байконур де, а малко преди това.
         - Късметлии сме, че кукерите ги отнема. Иначе щеше да си гара Подуяне от бой и…
         - Телефон 01669110 - изреди Антонов - Секс в полицията, момче.
         - Направо труден за медицината. - прибави Телето.
         Пристигнаха в Студентски град. Всички се взряха в лазера на Сомбреро, солидно шарещ тъмнината над околните общежития. Уазката нагази в гъчкания клубен паркинг. Едва спря в дъното му. Слязоха. От клуба се носеше нервашки тътен.

ІV.

         - Обаче. Момент! Да видя какво ще каже голата жена - Телето извади календарче с гола жена, взе да шари по гърба му с показалец. - Е го бе! Десети. Правилно - рожден ден на Фори Би! Всичко знае голата жена. - Телето намигна на Киро. - Виж я само Стерео е. Намига ми.
         Точеха се разхвърляно. Но трябваше да се вмъкнат в стройна колона, понеже входът на Сомбреро само изглеждаше грамаден, може би поради зрителната измама, налагана у посетителите от

футуристичното му
оформление.

         Порталът представляваше полукръг или сякаш килнато и забито настрани в земята огромно мексиканско сомбреро, насочено с дъното си към хората. Така че всъщност тесният отвор за великанската глава беше вратата, която щеше да отведе Сайта, Телето, Антонов и Киро сред гигамодерното обзавеждане на клуба. Ако точно [почти] в тоя момент не бе станало нещо извънредно.
         На входа двама пазеха.
         - Ало, ало! - цепеше се единият охранител, застанал под буквата b от мащабния неонов надпис sombrero. Явно говореше по телефона. Ако бе извън тоя контекст, всеки би го взел за луд, който си плещи на пълна луна и си ръкомаха сам. Но охранителят говореше посредством хендсфри, втъкнато в ухото.
         - Ало, ало! - продължаваше. Изглежда връзката не бе добра.
         - Бутало! - вкара му изречение неговият колега.
         - Стига па ти! Чакай малко!… Ало… Да. Аз. Да. Добре. Да. Да. Утре. Не. Аъ. Да. Губиш грижи. Аъ. Няма смисъл. Да. Чао.
         - Как е? - поинтересува се вторият охранител.
         - Боклук… Добър вечер момчета. - прекъсна си разказа, като видя, че току-що слезлите от джипката наближиха. - Четири лева е входът.
         - Окей. - извади си портфейла Сайта - Хванете си за четиримата - подавайки банкнота от петдесет.
         - По-дребни немаш ли? - попита го портиерът.
         - Е, немам.
         - Я виж приятелите ти дали нямат.
         Само че те бяха толкова матирани, че ако сега тръгнеха да си ровят из джобаците, това значеше гардовете-фейсконтрольори да разберат, че са пияни и да не ги допуснат в клуба.
         Докато се суетяха в търсене на дребни, отвътре наискача сума народ. Извънредното, което стана, бе:
         - Опа! Дойдехме точно за награждаването! - извика Киро.
         И четиримата в първия момент застинаха на едно място.
         Рояк охрана изкарваше Рости, Благо и Фори Би…

____________

^* Антонов току-що бе разбрал, че дискотеката, в която Йоан Янков-Сайта го уреджда да бачка [на морето], ще се казва Сомбреро. Затова реши да ползва името й и за име на дискотека от собствения си симулатор. Разбира се, помежду си двете нямаха нищо общо. [горе]
^** Сега по клубовете впрочем къде има лелки? Но Антонов продължаваше почти без притеснение да пише. (бел.авт.) [горе]
^*** Първоначалния вариант бе "Ега ти хората", но Сайта му препоръча, за да е по-достоверно да е "ебати"- така както и би било в действителност. (бел.авт.) [горе]
^*** Тук Антонов определено изоставаше от времето. В клубовете вече не пускаха блусове. Нищо. Школските спомени с блусовете на Scorpions от късния соц все пак си казваха думата.(бел. авт.) [горе]