Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ТРИ ХАЙБУНА

 

Росица Пиронска

 

 

 

*****

 

 

    детски смях
    извисяващ се
    към небето

 

„Аз ходя по вълни“, вика то, тичайки по просната на двора вълна.

 

 

 

 

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

 

 

През целия сватбен ден булката жуми с огледало в ръце.

 

шарена маска мами смъртта

 

 

 

 

ЧЕРВЕНАТА КОБИЛА

 

 

„и се катерехме по дърветата, за да скочим на гърба й, иначе хапеше, голяма кобила беше, а като слизахме, кротуваше. ехеее, какви бяхме някога.”

 

    чие е това момиче
    дето по връа тичаше
    алено дънце въртеше

 

„а сега само пушат пушат нещо дето го гледат в градините си и сляпо на бой налитат.”

 

    марихуана
    оръжие в ръцета
    на ревността

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. февруари 2009 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]