Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Както се случва понякога

 

Росица Пиронска

 

 

Разказаха ми за Четвърти километър
един мъж носи две пакетчета фъстъци
отива на свиждане на десетгодишно дете
и ето ги седят на пейката пред отделението
мъжът и детето мълчат
по някое време мъжът се сеща да отвори фъстъците
и това е целият възможен разговор
от който помня само две изречения
„Какво да кажа на майка ти?“
„Че ще се прибера навреме за вечеря…“

 

Какво е станало после не ми разказаха докрай
но изглежда детето е пораснало закрепило се
някак си в социалната диаспора
не се е изгубило по шосето, зад чийто следващ
завой трябвало да е тяхната къща
нито го е премазала кола докато е вървяло
към дома
нито са успели да го вземат в някакво си там
специално училище, където уж най-добре са щели
да видят какво му има… опазил го господ
А мъжът
мъжът, оня негов роднина, който то едва е познавало,
той от години седи на пейката
и никой не отива при него на свиждане

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. юни 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!