Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

КЪРПИКОЖУХ

 

Росица Пиронска

 

 

 

            мартенски сняг
            унгарски поет
            пише за цветя
            чиито имена
            не знае

             

            с наивни очи
            хризантемата целувката
            на зимата чака

             

            скакалец и
            суха хризантема
            толкова ли е самотен

             

            първа слана,
            набра ли си димитрище
            пита ме баба насън

             

            трънливо дърво,
            последен пристан по
            пътя към безкрая

             

            ето това е есента
            ситен дъжд
            листа които се реят
            и една останала
            лястовица

             

            снежна виелица
            колите пъплят като
            стогодишни бръмбари

             

            ледени дърва
            за огрев, парят
            дланите ми

             

            къкри гозбата
            врабците на перваза
            се сборичкват

             

            къкри гозбата
            слънчев лъч се прокрадва
            и ме гъделичка

             

            зимен залез
            черната корона на
            дървото грейва

             

            зимен залез
            едно копче на простора
            слънчево ехо

             

            зряла шипка
            снегът около нея
            е непокътнат

             

            наръч по наръч
            зимата става все
            по-плътна

             

            в окото
            на урагана
            твоята изневяра

             

             

            модерен хаос
            едно сърце все още цяло
            в разнищената паяжина

             

            тъжна красавица,
            ах, как й се иска
            да е свободна!

             

             

            мъгляво слънце
            дъжд по
            бузите ми

             

            бисерна мида
            хилядолетията светят
            с очите на любимия

             

            бодливият гребен
               на Рила
            слънцето бяга

             

            боровите иглички
            по дъното на езерото
            пътеводни стрелки

             

            една чужденка
            на автогарата плаче
            „fucking shit“

             

            в патешка редица
            изкуствените лебеди
            изтръгват усмивки

             

             

            пчела с натежало
            дупе смуче
            сладоледа ми

             

            гърми та пука
            остана сеното
            под жиците

             

            едно завиваш
            друго отвива
            смили се ветре

             

            далечни светкавици
            телевизионната кула
            се смалява

             

            пета бухалка вълна
            пред натежалите ми очи
            рибно ветрило

             

            овчи баири
            опасан е даже
            мъхът по камъните

             

            накацали в полето
            щъркели преди отлитане
            щастие

             

            разбъркани стъпки
            по нарисуваните от вълните
            планини - започва денят

             

            върху мидената карта
            пясъчен замък
            забавям се

             

            първи рожден ден,
            щастливо е лицето на детето,
            събудило се в бащини ръце

             

            лазаров ден
            по реката венци от
            момини сълзи

             

            мирис на люляк
            чакай чакай
            кукувице

             

            слънчев април
            зад тъмните очила
            зиморничави мисли

             

            сън в тревата
            две минути
            до Камчатка

             

            в градския транспорт
            като на бойно поле
            с танцова стъпка

             

            пролетен фестивал -
            поръчват ми сийбриз с цвят на
            грейпфрут отвътре

             

            напъпила лилия
            в студената вода
            чаплата чака

             

            една синя чапла
            омърлушена сред лилиите
            безразлична към жабите

             

            неприветлива пролет
            чувството за завръщане
            по-силно от студа

             

            цъфнала череша
            сянката й пристан
            за молитва

             

            жълта роза
            толкова хубава че
            не може да е истина

             

            дюлите цъфнаха
            awake awake with
            a happy heart

             

            планиниска пътека
            росни мисли
            леко слизане

             

            кърпикожух
            замразени чувства
            през септември

             

             

             

            Наталина и Росица

             

             

            Когато тя стана на 10

             

             

            лятна буря
            птиците не спират
            да пеят

             

            гръмотевица
            котето се шмугна
            в гюма

             

            светкавицата стресна пиленцето пиещо вода

             

            аромат на череша
            пчелиците превариха
            утрото

             

            дъждовен облак
            закри небето
            токът спря

             

            смалява се
            слънцето
            в локвичката

             

            пороен дъжд
            страх ме е за
            съкъсчето

             

             

             

            Когато беше на 4

             

            Кога кучетата ще съблекат
            дебелите си кожи? Вече е лято.
            Добро момче, добро момче.

             

            Тази лампа е от свещено стъкло.
            Шуми.
            Искаш да кажеш вълшебно стъкло.
            Не, свещено като свещ.

             

            Аз: - И днес вали.
            Тя: - И какво. И лято, и пролет, и зима вали.
            Аз: - Забрави есента. През есента най-много вали. Къде е есента?
            Тя: - В Камюк.
            Аз: - Какво е Камюк?
            Тя: - Страна.

             

            Тя: - Днес няма да ти казвам стихотворение.
            Аз: - Защо?
            Тя: - Защото Феята Муза е на работа.
            Аз: - И когато е на работа не е при теб, така ли?
            Тя: - Да.
            Аз: - А къде работи Феята Муза?
            Тя: - В телевизията. Тя прави каналите.

             

            На пиленцето ще дам коричка.
            Добре.
            Защо не питаш защо?
            Защо?
            За да си спестя милинката.

             

            Осем роклички, осем рибки, осем пъти
            ще ми четеш тази вечер

             

            Това нарисувано сърце
            прилича на бадем в единя край

             

            Манго набедим манго набедим
            Дим диня дин дим

             

             

             

            вече на 5

             

            Ако хвана пчеличка,
            ще имам медец.
            А ако хванеш светулка?
            Ако хвана светулка нищо
            няма да имам.

             

            Има ли Рай, Нати
            Да, ама той е на небето
            а на небето има облаци облаците
            са от стъкло и се
            се чупят от гръмотевиците
            и като паднат могат да ти срежат
            веждата

             

            х х 9н8х т098х тн80гх
            8тх 8тгх 888 хт 888
            гфх щшфх хф хф фх пппппхпгпхх
            0пфх пбх ххххххххх

             

            блрп пу пххх пу ппп
            ххх фюй
            блрпххххффюй

             

            пу

             

            Зззззз00000000000-……………………………….слмрмвллллллмчмнв

             

            На три години тя нарече това ЧА/Я/НГРЯ

             

             

             

            В първи клас

             

            (бележка която ми даде един
            следобед)
            днес на 11 март
            ми се случи
            нещо неочак
            вано то беше
            че лела ме пре
            умури да       чи
            пиша б       у
            укви е  р        сл
            азбрахме       се
            вече каквоми

             

            (Тук подрежда рафта с книги)

             

            Ре-е-чни-ик нна чу-уж-ди-те
            ду-ми въ пъ-ъ-ъл-га-рски-я
            я-сик
            него къде да го запратя запратя

             

             

             

            От кухнята на Ути

             

            оризови полета
            нагазени от щъркели
            лакомо бодящи жаби

             

            аромати на лук и друго
            гъстотата на костния мозък
            за жадния ориз хубав бульон
            и бъдетесигурни
            че шафранът минзухар
            ммммм
            и неслучайно италия
            здраве и суета

             

            розовият ориз
            дори и не мит
            пепии
            синьо при синьо
            не за разделното изхвъляне
            за синьото цвете
            и утрешната нова
            рецепта

             

            леко с ананаса
                 фейс
            и кафявата захар
              ами рибката
                писия
            грозна дънна риба
              но пък вкусна
            казват от екрана
                 вярвам

             

            кулинарен екшън
            за две минути
            до камчатка
            да направим нов
            прочит
            червен хайвер
            без водка
            водка без тебя
            минус при минус
            рибата оцеля

 

Електронна публикация на 03. ноември 2008 г.
г1998-2008 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]