Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Росица Пиронска

 

 

На Радост Н.

 

 

има пролети в които снеговете са по-очаквани
от бухналите облачно дървета
има места които искаш но никога не можеш да избродиш
толкова си нисък има надежди които те хващат за гърлото
и оттам нататък стъпките ти стават преплетени
има сложни мисли които ти убягват като петнисти гълъби
като гълъби стрелци хвърлящи се бездната
има толкова много начини да се справиш със самотата
или с нищо друго с любовта си най-вече
не ме карай сега да изреждам
всички прекъснати в зародиша си любови
защото зародишът е изменчив
и колкото повече попадаш в захапката
толкова повече
рискуваш да върнеш началото
пиши ми
ще започна начаса да свалям корите на дърветата
така ме отвращават дървесните червей
да изгорят от слънцето ако щат тези трупове
лишени от външността си
вътрешност без лице
а после и аз ще замина

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. януари 2005 г.
Публикация в кн. "Ръж", Росица Пиронска, С., 2002, Изд. "Литавра"
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!