Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Из "Begonia - tango"

 

Росица Пиронска

 

 

на Моюру Мацумае
със сърдечна благодарност

 

 

Какво?
Ще сваря сладко
от глухарчета

 

В чашката
на тази шапка
сипвам светулки

 

Когато се разпръсна
на малки светещи точки
ти ще запържваш ориз

 

кукувица
ромон
копривак

 

Един познат ми каза
че не е поет
защото не бил ходил в чужбина

Сварих им боб за вечеря
вчера ми казаха че не обичали
мириса на джоджен

 

Оставих я на парното да изсъхне, каза -
а тя се пукна,
бамбуковата четчица за чай

 

кристално тиха есен
пуших
за да се стопля

 

- Светулки, светулки, колко много светулки, стотици,
стотици, - викаше тя -
и една селска лятна нощ се превърна в атракция*

 

 

    * В Япония светулките изчезнали поради замърсяването на реките. Затова хората отивали и събирали светулки и когато успеели да съберат около сто, ги пускали в градините на ресторантите, за атракция. (споделено Моюру Мацумае)

     

    Cum grano salis

     

    Но в незаспиването има
    Една друга история
    Пълна с хлебарки

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. януари 2005 г.
Публикация в кн. "Бегония", Росица Пиронска, С., 2000, Свободно поетическо общество
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!