Росица Пиронска

поезия, проза

Литературен клуб | нова българска проза/поезия | страницата на автора

 

Вярвания

 

Росица Пиронска

 

         Българо-мохамеданите вярват, поне така е в моето село, че душите на мъртвите се превръщат в диви животни и птици. Когато на втория ден след погребението напуснахме гробището и тръгнахме надолу по пътеката, момиченцето, което преливаше гроба, каза, че голяма черна катерица ни следва от дърво на дърво. Загледахме се, нищо. Мираж. Когато слязохме на шосето, я забелязахме. Стоеше по средата на най-близкото дърво, висока стара круша. Няма и за секунди изчезна като сянка.
         На другия ден една усойка кацна в ябълката пред къщата й и пя цяла сутрин. При -10 градуса.

 

в средата на
мразовитата зима
баба е пееща птица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. март 2007 г.
г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!