Осъзнах,
че съм парализиран
преди около 240 месеца

Това
никога не ме е убивало то е
само една част от мен за която зная

че нищо не зная и така през един
юнски ден аз проходих без да мисля
направих го и се радвах като дете

макар че съм прекалено виновен
за да бъда дете ако знаете колко
много радостен бях под мен имаше

вода
много вода имаше
за момент тежестта беше мъртва,

а аз бях ходещ човек после
всичко стана както преди
Но предпочитам

да гледам на нещата
от по-добрия ъгъл.
Иначе ще се срина...

Но няма...

върни се | продължи