Росен Карамфилов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

БЕЗСЪНИЕ

 

Росен Карамфилов

 

поради Йо К.

 

 

1.

 

Онази нощ я видях на гарата. Около нея нямаше
дори силует на дете или изгубено цвете. Беше сама.

 

Аз стоях отстрани и гледах как луната я гали луната
я гали луната я гали с лъчите си светлината луната

 

прожектира кадър от френски романс с Моника Белучи.
Или стара снимка на Броуди Дейл. Или думата LOVE

 

написана със спрей от ненормален пънкар върху
стените на аортата й. Тя е чакащото момиче. Тя е

 

всичко и нищо.

 

 

2.

 

тъжно беше
да чувствам
как обича друг

 

оловно беше
да изслушвам
нейният плач

 

който вали
заради чужда
омраза

 

 

3.

 

междувременно разбрах
че обожава светулки
макове запалки огън
тъмносиньото и фрида

 

 

4.

 

помня –
първата нощ
говорехме до шест
сутринта
смеехме се
с часове разлика

 

Р. ти си
с цял един
час зад мен

 

шептеше Йo

 

а аз
обично отвръщах:

 

ще те догоня

 

поне
с минутите мога
да се надбягвам

 

всяка микросекунда
в моя полза е нова
строфа
за твоята нова
душа

 

 

5.

 

бях до нея
когато имаше
буря

 

стараех се
да бъда прекрасен
но бях груб

 

бях шкурка за
нейната аорта
болеше ме

 

болеше
заради болката
заради раните

 

които шибаното
копеле бе издълбало
а аз толкова се стараех

 

да бъда прекрасен
но бях груб и потъвах
в уморено безсилие...

 

 

6.

 

сетне започна
да бъде суицид
пожела да скочи
от скала в океана
да се разбие

 

пожела да бъде вълна,
която отминава
но именно тогава
един стих

 

случайно я обикна
и неслучайно скочи
след нея без да скача
успя да спаси красотата

 

 

7.

 

моля те
не изчезвай така внезапно
нима искаш
да се спукам като молекула вода
саморазкъсала своята кристална решетка?

 

 

8.

 

единствено чрез Теб
дишам и мога да говоря
прошепна Йо веднъж

 

после ми разказа
за това че иска да
чета стиховете си

 

на гроба й

 

аз отказах
беше ми нужна жива

 

 

9.

 

Вземи
моите гласни струни
направи от тях обеци
за своите красиви миди на ушите
така ще чуваш по-отчетливо когато
шепна колко безбрежно те желая.

 

Вземи моята фонтанела
обвита в кадифе и сухи надежди
направи от нея шкаф
отвътре слагай обеците когато
ставаш сутрин когато лягаш нощем
с мисълта за неразривната любов отново.

 

Вземи
моите зеници за да виждаш редовете
така както аз ги виждам сега
омастилени и прекрасни
чети с тези зеници борис виан
докато падне следващата вечер.

 

 

10.

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
зная – всеки момент е насъщна възможност да бъдем

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
нямам спомен точно кога се запознахме но е завинаги

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
задръж ме в дланите си ангелски безмерно имай ме

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
едва двадесет години по-късно осъзнах значимостта

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
жадувам с нежност твоята светлосянка щрих акварел

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
вярата в Христос е вярата в сънуването, мой любове

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
познавам маковото сияние на голотата когато идваш

 

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
чуй писъците вътре във сърцевината когато си отиваш

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 16. септември 2013 г.
Публикация в кн. „Стерео тишина“, Росен Карамфилов, Изд. „Жанет-45“, Пловдив, 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]