Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | поезия | страницата на автора

 

УТЕШИТЕЛНО И НАСЪРЧИТЕЛНО

 

Румен Стоянов

 

 

е
да гледам далечина,
колко по-натам е кръгозорът
по-хубаво ми
е

 

Обичам тая дума кръгозор,
най-вече да я изживявам:
каква благодат е
бавно в пълен кръг да се извъртам
и взорът ми все небосклон да вижда,
близкотии погледа ми не строшават,
кръгозоре, дадиво красно, чак прекрасно,
още дивно,
аз не ти се просто наслаждавам,
а ти се прекланям,
а свещенодействам,
пък ти ме с шир и волност ущедряваш.

 

Знам си болката,
знам и цяра:
навремени задъхвам се
от необходимостта да гледам надалеко,
близостта я чувствам невидим клуп
метнат на врата ми,
за да се изхлузя трябва ми далечност,
може да е плато, река, езеро, море,
било, планина, равнина, водопад, гора, небе,
какво да
е,
но да
е
далекост, вис,
но да е на живо,
че да се изтръгна
от непосрественото, близкото,
да се отдам на далечното,
да усетя, че достъпният ми свят не свършва пред моя нос,
ни докъде стига ми ръката,
че погледа ми не възпира го стена,
не скършва го постройка:
да превъзмогна омръзналите ми ей го на, те го те и туканък,
да се понеса далеко,
че да ми е леко,
не мога да изтрайвам дълго без далекотии,
трябва ми очи да рейна,
с далнини да ги животоспасяващо оплакна,
утешително и насърчително
е
да ме грабва тягата на изгрев, залез,
да имам пред мен далечност:
да съм в мир,
с мене и света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. август 2007 г.
Публикация в кн. "Кърчаг", Румен Стоянов, Изд. "Лечител", С., 2005 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]