Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | поезия | страницата на автора

 

НЯМА

 

Румен Стоянов

 

 

Няма никога да те напиша.
Затуй навремени толкова ми се ще
да те пръкна:
най-сетне
и най-подир,
непосилно ми по глъб, обшир и красота
стихотворение.
И пак домогвам се към теб,
и пак се трудя в име твое:
залъгвам се,
че мое всякое изделие
приближава ме към теб.
И може би.
Но с всяко
ти се и отдалечеваш:
както истинска мечта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. август 2007 г.
Публикация в кн. "Кърчаг", Румен Стоянов, Изд. "Лечител", С., 2005 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]