Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | поезия | страницата на автора

 

НЕПОСИЛИЕ

 

Румен Стоянов

 

 

Искам да живея и да умра без спомени:
да изживявам мига тъй силно и дълбоко,
че да го изчерпвам до край, след край,
та да не оставя паметови белези,
не искам мигове, през времето провлачили
споменовите си опашки:
искам гущера,
не шаващата му откъсната опашка.
Искам мигът да ми оставя
единствено желанието
да изживея следващия миг
също тъй до капка, пълноценно.
Не искам да съм вол,
живеещ спомени преживяйки,
искам да живея живот от безостатъчности:
искам охлюва (всякакъв, но жив),
не искам слузестата диря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. август 2007 г.
Публикация в кн. "Кърчаг", Румен Стоянов, Изд. "Лечител", С., 2005 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]