Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | стихосбирка "Ракла" | страницата на автора

 

КРАКЪТ МИ Е 42 РАЗМЕР

 

Румен Стоянов

 

 

Да оставим вечността
великите въпроси
още по-великите безотговори
да говорим просто за простите неща.

 

Стоя клекнал
начин да съм коленичил
бос съм
пясъкът е топъл влажен зърнест
синьо е небето
няма облаци
зари заревото
изгрява изгрев залязва залез
въздухът е солен и водораслов
вода пролазва до ходилата ми
гледам как се връща
отвлича пясък прави браздулици
не шумят вълни
няма вятър
всичко е безмълвие и безметежност
безмълвен и безметежен съм
без мисли
без желания
олекнал
само искам да стоя тук вечно
без въпроси и безотговори
да оставим вечността
легна ли никога не ще стана
как трудно е да говориш просто
за простите неща
всичко е велико и вечно край морето океан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. октомври 2004 г.
Публикация в кн. "Ракла", Румен Стоянов, Изд. "Огледало", С., 2003 г.
г1998-2004 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]