Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | поезия | страницата на автора

 

НЕЙДЕ СЛЕД ПОЛУНОЩ

 

Румен Стоянов

 

 

Събудих се.
И видях:
няма ме.
Не се уплаших,
учудих се:
в тъй късна доба
къде ли съм се дянал?
И защо?
И кой е оня вместо мен?
Аз ще ли да се върна?
Кога и как?
Ами ако се загубя?
Мога ли нещо направи,
че да се прибера?
И какво е то?
Пак очи затворих.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. май 2008 г.
Публикация в кн. "Тяга", Румен Стоянов, Изд. "Карина М", С., 2007 г.
г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]