Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | поезия | страницата на автора

 

НА ТРИ ОЧИ

 

Румен Стоянов

 

 

Уморен съм:
уморих се.
Не искам повече
да търся, а че и намирам,
бранни думи, с които да те вардя
от лъжи и клевети и хули:
не искам.
Искам само да те обичам нежно.
Знам, да те обичам
не е достатъчно:
не е достатъчно
да пиша за птички и тревички,
а тъй ми хубаво е с тях.
Ала не секват
лукавости, безчинства, овчедушия, предателства
и зарязвам птички и тревички
и умори
и спасително за мен търся бранни думи
да пазя,
аз, немощният,
теб:
и силната,
и слабата:
Българийо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. май 2008 г.
Публикация в кн. "Тяга", Румен Стоянов, Изд. "Карина М", С., 2007 г.
г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]