Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | поезия | страницата на автора

 

ТУК

 

Румен Стоянов

 

 

Тук е мястото,
ала няма да го издам:
отредено е за мен.
А и сам ще го намериш,
определеното за теб:
в слънчев ден
лягаш по гръб между треви,
ръце, нозе разперваш,
вдигаш поглед към просвети сред листаци
и слушаш вятъра
и само вятъра,
пак вятъра,
та вятъра:
как бавновеличаво
олюлява над теб високите върхари
и пее с най-прости и прекрасни звуци.
Блажени слушащите, особено пък чуващите:
ще се утешат:
ще забравят всичко
и ще чуят
мига.
И ще провидиш, че между земята и небето
е вятърът,
че той небесноземен е
и свързва ги в единно цяло:
целебно и богооткровено вятъролечение за душата твоя,
че ти си част от онуй единно цяло,
че мястото ти в него за друг е неприкосновимо
и тебе чака да го откриеш, да го заемеш,
че да се сбъде писаното
и неписаното.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. май 2008 г.
Публикация в кн. "Тяга", Румен Стоянов, Изд. "Карина М", С., 2007 г.
г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]