Румен Стоянов

поезия

Литературен клуб | стихосбирка "Ракла" | страницата на автора

 

НА ДВА ГЛАСА

 

Румен Стоянов

 

 

Заупокой с въпросителни

 

Бързаме все по-неистово.
В бързината ли е щастието?
Свободата само бързане ли е?
Не е ли и правото да бъдем бавни?
Нима бърза мъдрият, светецът, Бог?
Защо превърнахме бързината
от стремеж за пълноценност и самоцел?
Защо бързаме да убием детето в нас?
Кому пречи то, на бързането ли?
Не цар, слуга бърза, чии слуги сме?
Кой ни преобърна в слуги: ние?
Защо го сторихме?
Какво спечелихме със шемета?
Поредната заблуда?
Възможност да се скрием от себе си?
Кой взема повече от живота:
бързащият, бавният?
Как да разберем, изберем?
Бързането може ли да замести живота?
Що е живот: бързащ страх?
Бързане до изнемога? До полуда?
Все едно, не живеем: бързаме.
       Закъде?
       За какво?
Смъртта бездруго е по-бърза от живота:
Не можем да я надхитрим със бързане.
Обречени ли сме на или-или,
не можем ли да сме и бързи, и бавни,
по-добре: бързобавни?
Кога ще сме:
ще сме какви?

 

И сега да си дойдем на приказката

 

Бавно гледай, бавно слушай,
бавно да виждаш, чак далеко, бавно да чуваш, чак дълбоко:
риба пее от усое до присое, нека каже що ще каже:
юнак иде, мало мо, ни по земя, ни по небе, ни по вода,
па на хубост хубав, та и гиздав,
калпакът му три дни висок, ден широк,
сянка дири нележана, нележана, негреяна,
нека дири, Бог да му помага,
че намери дърво близнило, още до облак вишило,
легна млада хала, ни много, ни малко,
хладом гора захлади, притъмни, юнак очи отвори,
над него месечина виторога, до него кошута звездоока,
не ми било кошута, най ми било самодива,
самодива коси разплита, коси разплита, тихом дума:
Ой ти тебе, млад юнако, луд гидийо, халосийо,

 

И т.н.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. октомври 2004 г.
Публикация в кн. "Ракла", Румен Стоянов, Изд. "Огледало", С., 2003 г.
г1998-2004 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]