Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

17 МАЙ, ЗАРАНТА

 

 

На Митко

 

Заваля
и във твоя прозорец градът се размести.
Ти не помниш дали
е валяло днес.
В натрапчивите ти анапести
неуместно, тръпчиво пращи
"SOS".

 

Тъй, застанал избръснат до бялата рамка,
ти сега мързеливо следиш
как водата се бори със камъка
и нагъваш домашен сладкиш.

 

Вътре утрин е с мирис на супа,
на сапун, на кафе... И ръмжат
като тигри ръцете ти. В упор
се разглеждате с гадния дъжд.

 

Още не е решено какво да се прави,
още не е решено... Минават коли
и навярно от нерви, навярно по навик
дращиш с нокти стъклото. Вали.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]