Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

АТЕЛИЕ

 

 

Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.

 

Като магия: влезе Мария,
влезе Мария...

 

Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага -
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше...
Господи.

 

Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни -
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани...

 

Беше кратко.

 

Влезе Мария. Тя каза: "Снощи починал татко."

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]