Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

НА ГРАНИЦАТА

 

 

Отведоха псето. Тревогата свърши.
Викът е притиснат под мръсния сняг.
И ето го - кървав, окалян и мършав -
шестнайсетгодишния враг.

 

Така ли ще свърши - за трети път бяга,
нестигнал доникъде. Всичко дотук:
изтъркани кларкове, нова винтяга
и пръсти, несвити докрая в юмрук,

 

четирисет лева, задигнати ловко,
бележник, флумастер, стрела през сърце,
пакетче цигари, германски часовник,
запалка и кръгло пъпчиво лице.

 

А ти в огледалото виждаш сред кишата
как бавно полепват снежинки живот.
И дявол го знае къде би отишъл.
И господ го знае - защо.

 

Момче, ей, момченце. . . А той се е проснал
прострелян. И ти, угнетен,
се взираш безсмислено във албатроса му
и все пак се молиш да бъде спасен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]