Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

НАТЮРМОРТ

 

 

Виолончело на леглото -
като тяло очакващо, голо.

 

    (Пред пианото, купено на безценица,
    ти със лъка в ръка бе мадоната с младенеца си
    между свещите, дишащи над клавишите,
    и помисли, че пак ще се сърдят комшиите,
    аз все още стоях прокълнат, несъвзел се,
    вън шумяха от час декемврийските рейсове,
    а печалното "ла" пропълзя между двама ни
    и се сгуши до снимката на Рахманинов,
    гардеробът изпъшка, стените застенаха
    инфразвукова меса за всички спасени,
    заранта се навря по съседски през щорите,
    аз все още не бях си облякъл пуловера,
    май че пушех и мислех за музика и тъй нататъка
    и отпуснато слушах и зяпах краката ти,
    кафеника, часовника и димящите чаши,
    а една музикантка по нощница
    ме изпращаше.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]