Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ОБОЖАВАНЕ

 

 

От "Невски" бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.

 

Вървели сме по този път
през всички съботни съблазни
в предпразника на прясната си плът.
Сега се връщаме белязани.

 

Небето над главите ни тежи
от куполи и мерници
и кой я знае как ще издържи
разгонената наша верица.

 

Каква е нашата вина?
Сега е шест. Ще стане седем...
Аз съм застанал отстрана
и слушам как минава времето.

 

И влизам в храма. И стоя,
потънал в песента на хора.
Не мога храм да построя.
Не мога и да го съборя.

 

От "Невски" бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]