Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ПРАЗНИКЪТ

 

 

    „На трети сертември в десет часа вечерта
    един стражар, препуснал в галоп нагоре
    по главната улица, разбуди целия Вериер,
    той носеше известието, че негово величество
    крал... ще пристигне в неделя..."

            Стендал, „Червено и черно“, глава XVIII

 

Изчеткахме мундирите си с излинелите ширити.
С килими, гербове и флагове накичихме балконите.
Ушихме нови рокли на жените и на дъщерите си.
Младежите, останали в града, облякохме достойно, ала скромно.

 

Отдавна е дошла вестта и вече всичко е готово.
Ще бъде здрава арката под клонките бръшлянови.
И с кмета е говорено, изписахме красиво словото,
а духовата музика разучи нови маршове.

 

Това са празниците ни, такава гордостта ни е.
Макар и рядко - оживяла нашата провинция.
Каквото сме решили - нека тъй да стане,
когато тук минават бляскавите принцове.

 

Из тоя край планински трудно се живее.
И бедни, и богати - всички имат грижи.
Несигурна реколтата е, слънцето линее,
но времена по-лоши, а пък и по-добри сме виждали.

 

Войници сме били - ако потрябва пак ще бъдем.
Изтъркахме ръждата вече, оръжията светят.
Стоят в килерите, но ние знаем как да съдим,
реши ли някой да нападне нашето отечество.

 

Децата ни израстват бързо в планините,
привикнали отрано с нашите несгоди непрестанни.
Такива сме - планинци и живеем скрито.
Не знаем никога какво ще стане.

 

Горите ни са гъсти, в тях изворите са целебни.
Отде ли не да се лекуват тука идват.
И всички ще участват в големия молебен.
Дано се вслуша Бог и в нашите молитви.

 

Но трябва земна власт да подпомогне божията воля!
Така гласят - неписани и писани - законите.
- Не ни забравяйте като си идете! - ще се помолим
в тържественото шествие след чудодейната икона.

 

Защо ще идват тук?
Ала добре дошли, щом са решили.
Ще бъдат срещнати, приветствани, почетени.
Каквото искат - ще им изсипем в изобилие -
да помнят как са пренощували в градчето ни.

 

Ако сега не дойдат, още по-добре ще е.
Ще ги дочачакаме, защото сме привикнали да чакаме.
Да чакаме - добре е, като има да се чака нещо,
а няма ли - ще чакаме да има,
все ще чакаме.

 

Не сме съгласни посред нощ да ги нападнат синовете ни
и да ги вземат в плен,
не сме,
съвсем не сме съгласни.
Стигат ни тревогите.
Ала кръвта вода не става - право е изречено.
Пролива ли се кръв - и ние ще помогнем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]