Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СПОМЕН ЗА ПРИСТАНИЩЕ

 

 

Огромно беше лятото на юлското пристанище,
минаваше дванайсет, моряците ги нямаше.

 

Горещината спеше на плочите простряна
и докерите влачеха сандъците към крана.

 

Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето,
опънати до скъсване трепереха въжетата.

 

Аз дъвчех дъвка, седнал на касата с консерви,
която заминаваше след два-три дни на север

 

и сянката ми бавно надясно се изместваше,
земята се въртеше, макар да не усещах,

 

а докерите все тъй сандъците си влачеха,
моряците ги нямаше, огромно беше лятото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]