Георги Рупчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

УЛИЧНИ КОТКИ

 

 

Ръждивият дъжд пренебрегва сезоните
и разрязва с триона си въздуха.
Край армии - храсти подкастрени рози,
котараците улични плъзват.

 

Ръждивият дъжд, който спира над будките,
свойте шарени лампи запалва
над сгради, трамваи и радости блудкави,
и се кълчи и плиска нахално.

 

Издират небето два котешки нокътя.
Като в баня голямо е ехото.
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.

 

Колите политат - как бързо пролазват! -
фокусират дъждовната оптика.
Над парка е легнал замислено залезът
като труп на прегазена котка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронно издание и виртуална библиотека]