Сабина Кърлева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

София

 

Сабина Кърлева

 

 

София, отровна си, София,
вестникарските ти будки са прободни рани
булевардите и локвите кървят...
Нощта припада, прималял дъхът остава ли или не ни остава
Загуби ли компаса, докато измежду неизровените руини,
изникнаха новите ти сгради,
метрото, моловете, а помниш ли началото,
каква е тази пръст, на която си застанал
какво ли крие, обляна ли е в кръв,
свързан ли си с драмата й, свободата?
поръча ли си блъди мерито, плати ли си,
изпуши ли поредната цигара,
мълчат неоновите светлини
строшили сме и чашите, вратите сме затръшнали
пуснали сме си Ивана, такситата се скупчиха на уморения паваж,
„Наздраве“ казахме, преглътнали сме пътя
застанали сме тук, така горчиво влюбени
във братята си, във езика, на който майка ни
приспиваше съня, и пееше, но тъжен е пейзажът
бащите ни горчиво плачат, псуват, пускат мача...
отричат се хиляда пъти и крещят,
а ние се удавяме в дъждовната ти сянка, прималява ни и сякаш ни се тръгва,
но не бихме го направили, оставаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. януари 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]