Сабина Кърлева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Нещастни случаи

 

Сабина Кърлева

 

 

Блясъкът на младостта е нетраен...
Фицджералд, безсънните плажове, постерите над магистралите
къмпингите, бутилки заровени в пясъка,
Созопол
На 23 сме и нищо няма да стане на 26...
Нямаме само 3 преброени години или десет
Имаме цял живот, безсънен бряг, времето не се рони,
Звездите падат, да, звездите падат
Нямаме 3 преброени години, а цял живот -
суров и млад, готов да бъде живян... толкова много време,
няма смисъл да бързаме, пътят е лъскава змия, която се припича на слънцето
хлъзгава ос, асфалтът й е изронен...
Пътят винаги е бил символ на тихото ни недоволстство,
дуло, готово да ни простреля, страстна надпревара
когато бяхме деца оставяхме крехките си колела по склоновете
скорците се гонеха в храстите,
сега сме пораснали, моторите ни бучат
колите ни са свръхестествени
Няма смисъл да бързаме, можем да седим така до края на света и да слушаме музика
Обядваме, качваме се на колите и заминаваме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. януари 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]