Сабина Кърлева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Истанбул*

 

Сабина Кърлева

 

 

Недостъпните брегове на Истанбул са хлебни и меки.
Нищя тънките влакна на трохите
и ги хвърлям по калдъръмите – плячка за хищните гларуси.
Истанбул е полумесец, огледал се в кървава яма,
Истанбул е нулева точка, бременна с памет.
Тесните му улици се издигат прекалено нависоко над минаретата на мълчанието ми.
Гледам размитата светлина на корабите – пуша и плача,
една котка се отърква в двата белега по краката ми.
Гледам от изток на запад и казвам,
че във вечери като тази, когато някой, когото обичаме е твърде далеч и го няма
и в протяжните часове, някак започва да ни убягва очакването, изтощаваме се,
мислим си само за вкъщи, знаем, че само Домът ни държи прави,
не искаме да скитаме повече, че има кой да ни чака,
тогава слънцето се разпада, нощта пристъпва страшна като стомна,
когато сме така далече, кучетата излайват и от тази внезапна шумотевица лявото слепоочие
страшно силно ме заболява.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

* Стихотворението е отличено с Първа награда в Националния конкурс за поезия
"Веселин Ханчев" - 2012 г.

 

 

 

Електронна публикация на 28. януари 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]